През февруари на ТЯ във Варна ви срещаме с невероятната Яна Борисова!
Яна е разказвач на истории повече от 19 години. Политолог по образование, спира с политическите анализи, когато се влюбва в радиото. 12 години остава в Радио Варна. Приятелите й казват, че си тръгва от едно работно място, когато намери време за революция в себе си. Две години е ПР в Икономически университет - Варна, където създава и развива културен календар. През 2014 г. започва много личен проект - ателие за ПР. Личен, защото се оказва не начало на нова работа, а физическо връщане към живота. Яна е автор на проект, който събира джаз музика и суинг танци в "Spring. Jazz. Lounge", създава различна концепция за Непозната вечеря, която събира 20 непознати за 20-та година на водещ бранд ресторанти. От всичко в работата си най-много обича Челик - фестивал на игрите. Събитието предизвика интереса на над 1000 деца и родители през лятото на 2017-та година и има свое по-малко издание в Пловдив в календара на Европейска столица на културата. Обича този фестивал на игрите, защото е вдъхновен от дъщеря й. Яна можем да срещнем и на red-sneakers.com
Кафе или чай пиеш сутрин?
Кафе с мляко и чай с мед. За събуждане и за зареждане.
Каква искаше да станеш, като порастнеш?
Голяма. Ако знаех тогава, че желанията е хубаво да са конкретни... Сега съм голяма.
Понякога с до 10-тина кг отгоре, понякога прехвърлям страх и се чувствам силна като
скала. Голяма съм, когато сбъдна мечта. Като дете помагах на баба, която работеше в ресторант. Тя често ми позволяваше да слагам салфетки на масите или да подреждам празни бутилки в каса. Разказвала ми е как съм заговаряла всички и явно от детско време съм се готвила за работата, която имам днес.
А с какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
С обикновени житейски неща, нищо че мнозина оценяват заниманията ми като
изключителни и не за всеки. Станах журналист и останах журналист. И не е важно да
намирам само историите на хората. Важно е да ги усетя, да ги разбера. Открих, че всяка истинска история има сърце. Това ми помага в проектите, които развивам в последните години. Аз съм майка, ПР, пътуващ човек. И обичам всичките хора, които съм. Обичам и повечето от хората, които срещам на пътя на моя живот.
Какво правиш в Неделя ( какви хобита имаш)?
Имам непостоянни хобита. Понякога плувам. Понякога танцувам. С нестихващо желание обичам денят в неделя да започне на обяд. Мога да сънувам цели приказки и в неделя не искам да свършват.
Какво те вдъхновява?
Смелостта да останеш добър в свят, в който има недобросъвестни интриганти и
подпирачи - хора, които мързеливо слагат крак, за да спънат някого. Днес не е лесно да останеш добър, а хората, които ги влече трудното, остават все по-малко. Добрите хора са красиви. Обратното не винаги е вярно. Първите са истинско вдъхновение. Иначе смелост без добро може да се сбърка с арогантна дързост.
Защо във Варна?
Защото се върнах за стаж във вестник по изборно време и срещнах учителя, за когото исках да се омъжа, още когато бях на 16. Омъжих се на 26. Иначе в душата си съм номад и определено бих живяла и на място, различно от Варна.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Признавам, че ако бях мъж, щях да имам по-лесен живот на предприемач. Сега имам по-весел живот на предприемач. Женската енергия е тайнство и самодивска магия. Има мъже, които ни обожават заради нея. Има и мъже, които биха ни унищожили пак заради нея.
Какви трудности срещаш?
Все по-трудно ми е да разбирам хората, които тъгуват в желанието да имат чужд живот. Имаме умението да влизаме с въображението си в живот, който не ни принадлежи, но сме готови да нахлуем там само с нашите обувки. Трудно ми става, когато някой не знае кой номер обувки нося, но мисли че познава цялата ми история.
Коя е последната ти мисъл вечер?
Какво ми има?
Любима фраза/ девиз/ мото?
"Обичам всяка секунда в теб". Това е пълнокръвен цитат. С кожата си знам какво
означава, с ума си искам да съм времето на мъжа, който имам. Щастлива съм да съм
обичана във всичките ми секунди. Това ме прави ТЯ.
ТЯ във Варна е на 26 февруари от 19:00 часа в Социалната чайна.