На февруарското издание на „ТЯ във ВИДИН“ ще ви срещнем с Ваня Ставрева - дългогодишен журналист и кореспондент на български ежедневник. Изразява собствено мнение, има остро перо и пише по различни теми, в т.ч. и за мистерии. „На попрището жизнено в средата” взема осъзнатото решение да смени амплоато, в което се изявява, и решава да се занимава с археология. Започва работа на археологически обекти във Видин и намира време да финализира своята докторантура. Признателна е на хората, които е срещнала по пътя си и които са оказали определено влияние в развитието й!
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
Какво трябва да направя.
Каква искаше да станеш, като пораснеш?
В прогимназията мечтаех да стана учителка. Заради др. Винкова и др. Юлия Стефанова, които бяха сред преподавателите ми в ОУ „Климент Охридски” и които боготворях. В гимназията исках да стана лекар и дори се явих на повишителен изпит по химия заради единствената петица, която имах в 9-ти клас. Накрая кандидатствах и завърших българска филология в СУ „Климент Охридски”.
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
Съвсем малко работих по заместване като учител по български език и литература. Мястото се освободи, но директорът на училището не продължи договора ми. Смятах, че този човек постъпва изключително лошо, но се оказа, че в крайна сметка ми е направил услуга, защото така се насочих към журналистиката. Повече от 20 г. бях кореспондент на в. „24 часа”, докато една сутрин се събудих с неочакваната мисъл, че трябва да уча археология. Може би на несъзнателно ниво съм била повлияна от мистериите, които пишех (така се казваше рубриката във в. „24 часа”), от многобройните репортажи за археологически разкопки и увлекателните разговори с археолозите. Но последният тласък дойде от посещението на фестивала на праисторическите култури в с. Оходен. Така „на попрището жизнено в средата” станах студент и завърших археология в Софийския университет.
С какво се занимаваш професионално?
В момента работя като археолог в Регионален исторически музей – Видин. Завършвам докторантурата си, отново в Софийския университет, и очаквам до края на годината да защитя дисертация за антропоморфната пластика от късния енеолит (втората половина на 5-тото хил. пр. Хр.). И тук е мястото да кажа, че е много важно за всеки човек какви хора среща по пътя си. Аз по моя път срещнах археолога доц. д-р Петя Георгиева – един удивителен човек, водещ праисторик, който ми показа огромното предизвикателство да се изучават общества, които не са имали писменост и чийто живот можем да реконструираме единствено чрез археологическите материали.
Как прекарваш свободното си време?
Пътувам и чета.
Какво правиш в неделя?
Тривиални неща. Ходя на кино, срещам се с приятелки и се занимавам с битовизми – чистене, пране, готвене.
Какви хобита имаш?
Туризъм – планински преходи и гребане.
Какво те вдъхновява?
Хората, които обичам – тези, които са до мен и онези, които са при звездите.
Защо във Видин?
На първо място, защото домът е там, където е семейството. И на второ - защото човек, където и да отиде, не може да избяга от себе си – пак ще си е той, пак ще е същият. Ако някой по някаква причина е недоволен от живота си и смята, че за това е виновен градът, в който живее, този човек и в Париж да отиде – пак ще е недоволен. Изключвам, разбира се, икономическата принуда, когато човек остане без работа и без доходи. Както и не виня младите, които не се връщат тук, защото наистина има сфери, в които не могат да се развиват професионално в малък град като нашия. А иначе Видин е прекрасно, спокойно и идилично място, в което животът като цяло тече на бавни обороти и човек може да му се наслаждава. Идеален е за отглеждане на деца.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Нямам дефиниция за женска енергия. Върша работата си с любов, отдаденост и любопитство.
Коя е последната ти мисъл вечер?
Различно е. Понякога мисля за изминалия ден, за нещо, което съм прочела, видяла или силно ме е развълнувало. Или пък за утрешния ден и за нещо предстоящо.Често се случва в унеса на заспиването да ме осеняват идеи за темите, върху които работя, да светвам нощната лампа и да записвам, защото на сутринта може и да не ги помня.
Как завършваш един ползотворен ден?
Със споделяне – разказвам в семейството или на приятели как е преминал.
„ТЯ във Видин“ представя активните жени на Видин и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието се организира на доброволчески принцип от Ели Цветанова и Ели Емилова.
ТЯ във Видин е на 8-ми февруари (вторник) от 17:30ч ОНЛАЙН.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Може да ни подкрепите да продължим да ги организираме като си купите книгата "Пътеводител към себе си", която е практичен и работен наръчник, който събира серия от задачи и упражнения, които да преминеш последователно, за да опознаеш по-добре, да си дадеш яснота и да визуализираш развитието си в три основни насоки.
Социалният формат ТЯ в ...™ е създаден от Академия "Екатерина Каравелова" в Пловдив, а вече се провежда и във Варна, Габрово, Велико Търново, Сандански, Стара Загора, Плевен, Ловеч и Видин.
Comments