На първото издание на ТЯ в Плевен за 2021 година Ви срещаме с Калина Гогичева, начален учител и вдъхновител, носител на множество награди за принос в областта на образованието и откривател на млади математически таланти.
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
В това трудно за всички време, сутрин се събуждам с благодарност – че съм жива и съм здрава, че децата ми са щастливи и родителите ми са все още до мен.
Започвам деня с мисълта, че ме очакват предизвикателства, с които трябва да се справя. Избирам да бъда позитивна и спокойна. Надявам се да имам повече поводи за усмивки.
Каква искаше да станеш, като пораснеш ?
Като малка не съм имала мечта за някаква определена професия. Обичах приключенията, игрите с приятели, обичах да чета исторически, фантастични и криминални романи. Бях мечтателка. Исках да пътувам във времето, да бъда смела, да бъда изследовател, да променям света към по – добро. В известен смисъл това се сбъдна…
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка и как се разви твоята кариера?
Може да се каже, че в учителската професия попаднах случайно. Някак на шега и с лекота се справях с изпитите. Всъщност обикнах тази работа по време на държавната практика – когато се потопих в същността ѝ.
Когато завърших бях учител в с. Ракита (3 години) и в с. Бохот (2 години). След това започнах работа в НУ “Христо Ботев“ – гр. Плевен. И така вече 30 години. Това всъщност е и моето първо училище. Мястото, на което срещнах първите си приятели, някои от които и сега са най – близките хора в живота ми.
Мисля, че с учителската професия се харесахме взаимно – аз ѝ дарявам любов, а тя ми отвръща с успехи. Работата с деца ми доставя удоволствие. Като човек, обичащ предизвикателствата, използвах всяка възможност за квалификация. От дистанцията на времето оценявам, че срещите с колеги от различни училища и споделяне на добри практики с тях са обогатили знанията ми също така успешно, както самите обучения.
С какви трудности се сблъскваш в работата си?
В живота си винаги съм ценяла честността и истината. Вярвам в доброто у хората. Стремя се да се отнасям към учениците си с любов, уважение и разбиране. Убедена съм, че личният пример възпитава, а не думите. Приемам семействата на децата като партньори, с които да работим в синхрон.
Не се научих да се примирявам с посредствеността и лицемерието, нито с агресията – във всичките ѝ форми. Не се примирявам и с обърканата ценностна система в част от родителите. С годините обаче проумях, че не си заслужава да се боря с вятърни мелници… Взаимоотношенията в училище са отражение на тези в обществото.
През последните години ми е най-трудно да приема нежеланието и неумението на съвременните семейства, да се преборят с липсата на мотивация за учене у децата.
Как прекарваш свободното си време? Какви хобита имаш?
За съжаление в последните години имам много отговорности и все по-малко свободно време. Щастлива съм, когато успея да си „открадна“ време за срещи с приятели, за любимите книги, за разходки в природата. Обичам морето, с неговата необятност и безбрежност – шума на вълните и неповторимия аромат. Обичам да опознавам чужди държави и различни култури. Последната ми страст са българските планини - зареждащи със спокойствие, красота, усещане за свобода и хармония.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме детската искреност и непринуденост, доброто в хората, красотата и спокойствието на природата, както и предизвикателствата.
Защо в Плевен?
Така се случи… Тук съм родена, тук израснах, тук срещнах любовта, тук отгледах децата си, тук са родителите ми.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Работя с всеотдайност, любов, търпение. Доверявам се на интуицията си. Търся силните страни на учениците си, помагам им да ги развиват.
Коя е последната ти мисъл вечер?
И днес се справих. Надявам се, че утрешният ден ще е по-добър.
Как завършваш един ползотворен ден?
Всеки от дните ми завършва така, както и започва – с благодарност .
Какво послание би искала да предадеш на младите?
Аз вярвам в младите хора. В съвременния живот, когато информация и знания могат да получат много лесно, стига да имат желание за това, искам да ги науча да мислят. Бъдещето е на знаещите и мислещи хора. Бих желала да не търсят утъпкани пътища, а да проправят сами пътеки. Да вярват в доброто. Да се борят за своето щастие.
"ТЯ в Плевен" представя активните жени на Плевен и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието се организира на доброволчески принцип от Николайка Цонева, Петя Василева, Диана Тотинска и Ралица Петрова.
ТЯ в Плевен е на 19-ти май (сряда) oт 18:00 ч в Кафе Бордо. Вход свободен!
Социалният формат ТЯ в ...™ е създаден от Академия "Екатерина Каравелова" в Пловдив, а вече се провежда и във Варна, Габрово, Велико Търново, Сандански, Стара Загора, Плевен, Ловеч, Видин, Враца и Монтана. Идеята зад събитията ТЯ в …™ е да се даде платформа на жените, които всеки ден правят невероятни неща в своя град, но не са известни на широката общественост.