На ТЯ в Габрово през септември ви срещаме с Венета Козарева – едно от емблематичните лица на Дом на хумора и сатирата – която посвещава 45 години от живота си на неговата кауза. Занимавала се е с литература, фолклор, етнология, проблеми на градската култура, габровския хумор и карнавал. Казва, че в Габрово има магия и хуморът е дипломация.
Как започва денят ти?
Нямам еднозначен отговор. Зависи от сезона, колко дълга е била нощта... Сега най-често започва с поздрав: «Добро утро, Чилла, добро утро, Касъл». Това са котката на дъщеря ми и моят котарак, които често за дълго живеят заедно и сутрин нямат търпение да получат закуската си. Да, преди всичко и всички!
С какво се занимаваш професионално?
Работех в Дома на хумора и сатирата. Аз съм филолог по образование и бях в отдел «Литература», после в «Етнология». Занимавала съм се с литература, фолклор, етнология, проблеми на градската култура, габровския хумор и карнавал. Изкушавам се да разкажа нещо от „кухнята“. В първите години, в трескави предбиенални времена всеки правеше и ред други неща, които на пръв поглед не могат да се определят като «музейна работа». Но щом трябва — оставяш специфичната си работа на бюрото и — например сме боядисвали кубове преди изложби, били сме част от кампании по изпращане (по пощата) на десетки хиляди статути и рекламни материали (няма интернет!), извършвали сме събирателска работа сред интересни творци, обхождали сме дори селски библиотеки, за да изнамерим ценно първо издание хумор и сатира за бъдеща изложба. От Дома излизаше кореспонденция на много чужди езици, получаваха се много специализирани издания от цял свят, често липсващи и в националните библиотеки, всичко това го обработвахме и популяризирахме в местната и националната преса. Колко материали сме написали, колко интервюта по радио и телевизии сме давали, името на Дома винаги е било във фокуса на общественото внимание.
А в свободното си време?
Обичам да пътувам, да срещам нови хора, да се събирам с приятели. Възпитана съм, че семейството, родът е ценност, затова се радвам на срещите, колкото и да са редки, с роднините, живеещи в други краища на страната. Особено като видиш младите клончета по родовото дърво!
Защо в Габрово?
В него има някаква магия — не ти дава да го забравиш, където и да се намираш! И ти става леко, като знаеш, че ще се върнеш.
А и тъкмо когато завърших, Домът отвори врати за посетители. Едно толкова специално място няма как да не те заинтригува, няма как да не ти подскаже, че може да бъде твоята кауза и мисия и можеш смело да посветиш професионалния си път на него. На нас, постъпилите в онези първи години в Дома, се падна шансът да налагаме тренда «Столица на хумора» и да се радваме на постигнатото.
Сега младите могат само да се гордеят с този факт и когато пътуват по света, ще се уверят как се отварят сърцата на хората само при споменаването на името Габрово. Та хуморът е дипломация, всеки добър дипломат не пропуска да си послужи с нещо оригинално в деликатна ситуация, така че младите габровци по света са си едни истински посланици, първо на града, а после на страната. И ако това не е мобилизиращо!
Какво те свързва с Дома на хумора и сатирата и как започна всичко?
Свързват ме едни неусетно отлетели 45 години. Постъпих веднага след университета,
тогавашният директор и един от основните двигатели на идеята за музея беше много
впечатляваща личност, имаше грандиозни планове и идеи и привличаше предимно млади специалисти. Енергията му не ни оставяше равнодушни, увличаше и нас, даваше ни още по-голямо самочувствие. Кой по онова време се е осмелявал да изпраща покани на Чарли Чаплин за гостуване в Габрово? Само Домът.
Всичко, което беше построено в Дома и през годините, стана факт, беше уникално, не просто нямаше друг такъв у нас, нямаше подобен и по света. Не случайно някои го наричаха Лувър на смеха, не случайно има малка планета на името на Габрово, станал световноизвестен с хумора си и Дома на хумора и сатирата.
Впрочем, Фъртунов много държеше на това «Дом»: домът предполага топлина, близост на сродни души, събрани под общ покрив. Защото може да имаш къща, но да нямаш дом... За Фъртунов нямаше невъзможни неща, той обичаше да казва, че от всяка заплетена ситуация има седем изхода (никога не разкри кои са!) Сигурно всеки от нас е «взел» по нещо от характера му. Така че съм благодарна на съдбата, че ми посочи някога строящия се Дом на хумора и сатирата, че го превърна в професионална съдба. И тук срещнах изключителни творци и личности и затова винаги пожелавам на млади, току-що получили образование хора да попаднат на такова необикновено място, на каквото се оказах аз.
Има ли кауза или бъдещ проект, в които би искала да се включиш?
Надявам се!
Какви предизвикателства срещаш?
В професионален план – винаги ми е било интересно да съм част от млад екип и взаимно да преодоляваме културните и поколенческите различия. Заслужава си усилието!
За обществените не ми се говори. Надявам се генерациите след мен да не живеят в лъжа и лицемерие, в окрадена и опустошена Родина...
Какво те вдъхновява?
Енергията на младите! Също едно красиво цвете или пейзаж, спектакъл, концерт, изложба, при вида на които бих възкликнала «Ах!» и бих ги заснела. А после ще ги споделям с приятели, за да достига красотата до повече хора.
Как използваш женската си енергия?
Не съм се замисляла! Трябва ли да се дели енергията, важно е да я има! Сещам се за една мисъл на голямата Маргарет Тачър: „Ако искаш нещо да бъде казано в политиката, потърси мъж. Ако искаш да бъде направено, потърси жена.“
Как завършва един твой ползотворен ден?
Понякога с книга, понякога на терасата слушам концертите на щурците. Опитвам се да осмисля и малките препятствия, които са се изпречили на пътя ми, миг релакс и отново потъване в планове за утре. С надежда денят да е по-хубав, по-ползотворен, да донесе повече удовлетворение.
ТЯ в Габрово е на 2-ри септември (сряда) от 18:00ч в Кафе Библиотеката - ул. Хаджи Димитър 4.
Събитието се организира на доброволчески принцип от Маргарита Спасова и Ивелина Иванова.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!