На декемврийското издание на ТЯ в Габрово ви срещаме със Светла Иванова.
Себе си определя с думите "Аз съм просто човек със своя история, провали и успехи… Човек, с много плюсове и минуси. Психолог съм, майка на тийнейджър, дъщеря, старши специалист в Превантивно-информацонен център и Общински съвет по наркотични вещества. Интересите и професионалният ми път са ориентирани в сферата на зависимостите. Съчетавам личния си житейски опит и професионалните си знания и искрено се надявам повече хора да могат да ме чуят, да помислят и да направят своя избор. Аз има какво да дам, пък всеки да вземе толкова, колкото може да носи."
Как започва денят Ви?
Ох, много ми е приятно да си поспивам, ноо… денят ми започва най-късно в 7,00 ч. и то само в почивните дни – имам си малко стопанство от кокошки, котки и куче, а те си имат режим. Щом отворя очи, първо виждам посланието си от мен за мен – „Избирам да бъда щастлива.” Усмихвам се в огледалото, колкото и да не ми е до това понякога. Усмивката активира лицеви мускули, които имат пряка връзка с настроението ни. Опитайте това упражнение пред огледалото, дори и да се получи гримаса, най-малкото може да ви стане смешно и ето на, ще цъфне истинска усмивка.
После пия чаша-две гореща вода, медитация плюс йога или гимнастика. Ама ще си призная, понякога има и дни, в които ме домързява и предпочитам да си подаря още половин час сън. Следват десетина зрънца черен бъз на гладно и бегом към животинките. После преглед на плана за деня, малка закуска, подходящ тоалет за предстоящия ден, лек грим евентуално и старт по задачите.
С какво се занимавате професионално?
Работя като старши специалист в Превантивно информационен център към Общински съвет по наркотични вещества гр. Габрово. Там с колегите ми основно се занимаваме с дейности, които целят да предотвратят рисковото поведение като цяло сред децата и младежите. За мен е много вълнуващо, обогатяващо и вдъхновяващо да общувам с подрастващите. Има толкова много неща, които можем да научим от тях и такива, които да им дадем.
Като психолог основната ми работа е с хора с различни зависимости или с техни близки. Ориентирам се в степента на проблемите им, мотивацията им за промяна, консултирам ги и ако е необходимо ги насочвам към специализирани центрове за лечение или терапевти.
В момента надграждам образованието си в магистърска програма във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
А как прекарвате свободното си време?
От първостепенна важност ми е при възможност да го прекарвам с дъщеря си. Обичам да пътувам, да се разхождам сред природата, да си говоря с приятели, да чета книги. Напоследък чета само специализирана литература и си го отчитам като грешка, защото колкото и да ми е приятно и любопитно да се ровя из необятните дебри на психологията, все пак това е част от работата и професионалното ми развитие. Иначе дори в свободното си време работя, но различни неща. Много разтоварващо ми действа да си направя хляб, да си сготвим с дъщеря ми нещо различно и здравословно, да си работя в зеленчуковата градина, да подреждам из къщата и двора.
Защо избрахте да живеете в Габрово?
Тук ми е корена, тук се чувствам сигурна. 14 години живях в София. Върнах се в Габрово, когато родих дъщеря си. Реших, че е глупаво да оставаме там, след като има всички условия тя да расте на чист въздух и да се храни с домашни продукти.
Имах възможност да живея в Рим, във Венеция, в Солун…, но избрах дома, който е създала моята майка. Тук се чувствам в Рая – до поляните, до гората, близо до реката… Приказно е, а имам и прекрасни съседи. Всеки ден, всеки път като погледна Балкана, душата ми започва да пърха като пеперуда и ми става едно леко и спокойно.
Има и друга причина да избера Габрово. Със сигурност всеки е чувал фразата, че всички добри специалисти са се позиционирали в София. Ами аз не искам да е така, аз искам да живея и да работя в Габрово, защото не смятам, че хората, които се нуждаят от професионална помощ, трябва да инвестират излишно време и средства, за да я получат. Точно затова надграждам себе си и ще остана в Габрово, за да помагам на габровци. Защото харесвам и обичам родния си град. Е, тук и егото ми си каза своето – не е ли по-добре да си една от малкото тук, отколкото една от многото там.
С какви трудности се сблъсквате в ежедневието?
Мисля, че Джон Ленън беше казал нещо такова - животът е това, което ни се случва, докато ние си правим планове. Е, и аз така – планирам, подреждам си предстоящия ден и все ще се случи нещо, което ще ги обърка. В началото се ядосвах, гневях се, но се научих да препланирам като си повтарям, че не всичко зависи само от мен… Но на първо място, търся дали пък и аз нямам някаква роля в това, че нещо се е или не се е случило, защото оня „хитрец” мозъкът много умело знае как да си играе с нас.
Консуматорската нагласа и стремежът към постигане на удоволствие веднага и на всяка цена също са предизвикателства пред мен – и като човек, и като професионалист. Аз също не съм „имунизирана” от тези нагласи, защото и аз съм част от обществото, но залагам на себенаблюдението и изборът на реакция в различните ситуации. Не винаги се справям, но не се отказвам, промяната на нагласи изисква търпение и постоянство.
За какво мечтаете?
В момента мечтая да се върне онова старото нормално – без Ковид-19, който може би беше причината моята майка да премине в друго измерение. А сега по-реалистично – мечтая да съм здрава, да имам търпението, волята и силата да продължа да израствам, да се развивам и да създавам смисъл. Ето и една прагматична мечта – център за психологическа подкрепа в Габрово.
Какво Ви вдъхновява?
Трудностите. Може да ви прозвучи глупаво, но когато нещо ми е трудно или пък не го разбирам, започвам упорито да търся решение. Вдъхновяват ме пламъчетата в очите на младите хора. Вдъхновява ме успехът, постигнат с много усилия. Удовлетворението, когато се обърна и видя, че има смисъл да ме има и да правя това, което умея. Благодарността в очите на хората, когато съм успяла да накарам някого да се замисли и да смени посоката на мислите и на живота си към по-добро.
Как използвате женската си енергия?
Обичам, усещам, закрилям, грижа се, помагам, боря се, създавам…
Обичам живота във всичките му измерения. Уча се да се доверявам на усещанията си и да ги различавам от удобните самозаблуди, които сме склонни да наричаме интуиция. И може би, точно женската енергия ме подтикна да стана психолог и да помагам на хората да възстановяват своето равновесие, спокойствие и растеж. С търпение, с приемане и прозорливост.
Как завършва един Ваш ден?
Най-често с равносметка на свършеното през деня, и подреждане на задачите за следващия. Ха-ха, правя си планове… Чета книга и после правя медитация, която честичко преминава в дълбок сън.
--
„ТЯ в Габрово“ представя активните жени на Габрово и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието се организира на доброволчески принцип от Ивелина Иванова, Станислава Спасова и Ивелина Венкова.
ТЯ в Габрово през декември месец ще се проведе под формата на радио интервюта с говорителките.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Може да ни подкрепите да продължим да ги организираме, като си купите книгата "Пътеводител към себе си", която е практичен и работен наръчник, който събира серия от задачи и упражнения, които да преминеш последователно, за да опознаеш по-добре, да си дадеш яснота и да визуализираш развитието си в три основни насоки.
Социалният формат ТЯ в ...™ е създаден от Академия "Екатерина Каравелова" в Пловдив, а вече се провежда и във Варна, Габрово, Велико Търново, Сандански, Стара Загора, Плевен, Ловеч и Видин. Следи информация за всички събития в инстаграм и фейсбук.