През изминалите четири години в Академия ‘Екатерина Каравелова’ организрахме различни обучения, творчески резиденции и срещи за момичета и жени в различни градове и села на България. Чрез формата "ТЯ в…" всеки месец достигаме до стотици жени в 11 града. Натрупаният ни опит показа, че ниската самооценка е бариера, с която се сблъскват много момичета и жени независимо от техния социален статус. През 2019 създадохме програмата "Тя съм Аз", която адресира именно изграждането на увереност. Изданията на програмата през 2019 и 2021 доказват, че има огромна нужда от специално разработена програма за жени, която адресира тези проблеми.
Водени от силното желание да надградим програмата, така че част от нея да достигне до жени, живеещи в най-различни кътчета на България се роди книгата “Пътеводител към себе си”.
Днес ви срещаме с Нора Стефанова, автор и методист на програмата 'Тя съм Аз" и съставител на "Пътеводител към себе си". Тя е завършила Специална педагогика в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” и Управление на човешките ресурси в Барселонски университет. Занимава се с хора. Във всякакъв смисъл. Работила е като преподавател на деца в начална училищна възраст, младежки тренер и ментор в различни младежки организации, консултант човешки ресурси и обучител на екипите на големи международни и бълграски компании.
Здравей, Нора, Първо няколко въпроса лично за теб:
Моля да се опишеш с няколко думи - какъв човек е Нора?
Нора винаги е била и ще си остане приключенец, но амбициозен – не се задоволява с какъв да е вид приключения, трябва да са предизвикателни и смислени! Като в приказките. Приключението на днешния ден е в балансиране между ранно майчинство, активен професионален живот и гражданска активност. Живееш във Варна, а както знаем, морето обикновено носи силна енергия. Ти черпиш ли от този заряд? Когато пътуваш далеч от него, в кой момент започва да ти липсва?
Морето дава един слънчев привкус, усещане за простор и лека лятна небрежност на нещата от живота. Тъкмо почнеш да се вземаш на сериозно, впрягаш се за нещо и отиваш край морето, заравяш краката в пясъка, слънцето те напича и си мислиш: „На фона на този хубав живот, какво ли съм се впрегнала!?“ Дори когато съм живяла извън България, винаги е било край морето (южна Испания) или океана (Северна Испания). На фона на всички водолази и любители на морето, с които съм наобиколена, не съм чак такъв морелюбител. Не помня да ми е липсвало морето, тъй като не съм била далече от него прекалено дълго, а и когато пътувам, обичам да съм потопена в момента на настоящето – тук и сега. Чак когато родих деца, започнах да имам котва, която ме дърпа обратно към дома по време на пътуванията ми. В японската култура думата Ikigai описва причината „за съществуването ни, онова, което ни кара да започваме деня си“. Какво те мотивира да ставаш от леглото всяка сутрин, твоят Ikigai?
Човек трябва да е зает. Сутрин се събуждам много рано, защото още на сън съм започнала да мисля, за всички неща, които трябва да свърша. Не помня кога за последно съм имала ден, в който да нямам какво да правя. И най-важното – аз се чувствам щастлива така. Когато човек е в другата крайност, почва да мисли за глупости и да си усложнява излишно живота, да не знае какво да прави със себе си... Даже се усещам, че с времето все повече не харесвам безделничеството – не мога да видя смисъл в него.
Сега ще те пренесем към темата за "Пътеводител към себе си" и твоята роля на съставител на книгата.
Работиш по темата за личностно развитие от много години и имаш богат опит в директните ти срещи с разнообразни хора и групи. От къде според теб идва нуждата на хората, да търсят личностно развитие?
Сякаш най-често това търсене се появява, когато хората не се чувстват удовлетворени и щастливи там, където се намират в момента в живота си. Въпреки че понякога пътят на личностното развитие те води до това да разбереш, че си щастлив точно там, където си в момента, но не си го осъзнавал. Днешните хора сме много объркани – толкова много вариации има на това какви трябва да сме и как да го постигнем, че не можем да чуем собствения си глас. А то правилен отговор няма – въпросът е да е твоят отговор, а не чужд, към който се нагаждаш.
Кога един човек според теб е готов активно и целенасочено да работи върху себеизрастването си?
Когато знае какво иска и когато е осъзнал, че всичко в живота му зависи от него, а не очаква промяната да дойде отвън. С такива хора се работи прекрасно. Най-трудно се работи с човек, който не знае какво иска, но същевременно очаква нещо по-добро да се случи в живота му и има очаквания това да дойде отвън – късметът, съдбата, държавата, работодателят, приятелите, семейството, партньорът... Да прехвърлиш отговорността за развитието на теб и живота ти върху нещо извън теб, създава илюзорно облекчение, че този товар не тежи върху плещите ти, а всъщност така човек сам се лишава от най-сладкото нещо – да управлява живота си в посоката, в която иска. Най-сладкото не означава най-лесното, разбира се! Колко трудно ти беше да съставиш един такъв практичен наръчник, като "Пътеводител към себе си", за да се ползва самостоятелно от читателя?
По скалата от 1 до 10 – бих казала 7. Обичам да работя директно с хора и знам, че мога бързо да изграждам контакт и да обяснявам сложни концепции по прост начин, да онагледявам добре. Затова се чувствам силна пред групи. Когато обаче пишеш, ти нямаш директната обратна връзка на отсрещната страна дали те е разбрала – объркания поглед на неразбралия, присвитите очи на замисления... Тепърва ще разберем дали съм се справила. А реално може ли книгата да се ползва самостоятелно и в какви моменти препоръчваш да се отваря?
Тази книга е направена да я отваряш, когато си насаме със себе си и можеш да свалиш спокойно картите на масата. Като всеки друг инструмент за личностно развитие Пътеводителят не е панацея. Той е опорна точка, на която да се опреш, за да се вслушаш в себе си, да се структурираш и да прецениш къде си в момента, какво искаш всъщност и как да планираш постигането му. Това е помощен материал, който няма да свърши сам работата вместо теб, но ако ти го следваш и го използваш отдадено, може да ти бъде много полезен. Ако читателят е минал един път през книгата, това означава ли, че е развил пълния си личностен капацитет и своята лична концепция за щастие, до края на живота си?
Разбира се, че не. Това, че днес сме се справили добре в търсенето и откриването на личното ни щастие, не означава, че утре не можем пак да се загубим. Затова е хубаво да имаме под ръка такъв помощник, който да освети пътя обратно или поне да ни помогне в търсенето. Какво те мотивира да съставиш "Пътеводител към себе си"?
Идеята, че за някоя жена в другия край на България това може да е чудесна подкрепа да разгърне себе си в изключително важен или труден момент от живота си. На кого ще подариш копие от "Пътеводител към себе си"? Какво послание ще дадеш, докато поднасяш подаръка?"
На майка ми. Тя е личен и професионален пример за мен, и е първият човек, който ми открехна вратата към света на себепознанието и личностното развитие. Едва ли ще намеря правилния начин да ѝ го кажа като послание, че все не ми се получава с нея, но бих ѝ благодарила.
Създаването на една книга е и път навътре, към самата теб. Какво ти донесе пътуването през света на думите? Какви непознати сили откри в себе си?
Самата аз преминавах през няколко различни ключови промени в живота си, докато подготвях пътеводителя. Моят аха-момент бе осъзнаването, че трябва да мога да пусна да си отидат някои неща и да продължа напред. Понякога търсим промяната, понякога идва сама, но дошла един път, най-хубавото нещо, което можем да направим, е да я приемем с отворени обятия. Всичко друго само бави и усложнява процеса, но не може да го спре.
Цената на “Пътеводител към себе си” е 19,90 лева, а предварителни поръчки могат да бъдат направени на този линк.
Продажбата на “Пътеводител към себе си” е с изцяло благотворителна цел и 100% от приходите от продажба ще бъдат използвани за осъществяването на дейността на Фондация „Екатерина Каравелова“ в подкрепа на момичета и жени.
Ако искаш да си в течение на всички новини около "Пътеводител към себе си", последвай ни тук.