top of page
Writer's pictureSheinPlovdiv

Активните жени на Ловеч: Запознай се с Росица Кривирадева

Updated: Feb 12, 2023

През месец март на Тя в Ловеч ви срещаме с Росица Кривирадева.


Росица Кривирадева е експерт Комуникация, информация и логистика и поет по душа. В последно време в нейната Арт-кафе-книжарница Sluchvam chudesa при Роси красиво съчетава вкуса на ароматното кафе, хубавата книга и срещи с интересни хора. Тя вярва в чудесата, вярва че в Ловеч могат да се сбъдват мечти и да се случват едни малки, чудни, смислени чудеса. Тя споделя: Сред вълшебния шепот на книгите и духът на домашния уют, разкошните гледки към пъстроликия хълм Стратеш и романтиката на приказно осветения Покрит мост, аз ще ви посрещна лично и ще си поговорим по теми, които вълнуват всички ни!


Снимка: Личен архив

Разкажи ни за себе си с няколко думи. Родена в град Ловеч. От много малка, на въпроса „Ти откъде си?“ винаги съм отговаряла с „От апартаментчето!“. Разбирайте, че аз не съм нито от селото на мама, нито от това на татко, аз съм градско чедо. Завърших езиковата гимназия в Ловеч с английски и френски език, а после учих за дипломат, Международни отношения в УНСС. Е, дипломат не станах, последвах любовта си е се завърнах в родния Ловеч след 7 години в София. Дълго време ми липсваше София, защото я обикнах мигновено. Но сега, след много перипетии, се чувствам на мястото си тук. Имам най-прекрасното семейство на света. Майка съм на две прекрасни дъщери, които визуално не можете да свържете много-много с мен, защото са изкопирали татко си. Но пък са взели от мен много хубави черти на характера – упоритост, борбеност, креативност, добрината и раздаването на любов. Те са на мама Слънчицата! Първородната ми дъщеря е втора година студентка в Софийски университет – Френска филология и работи за EMAG, като същевременно ми помага в моето кафе-книжарничка. А малката е в 9 клас в ПППМГ Ловеч, свири на флейта и участва в театъра на гимназията. Безкрайно съм благодарна на децата си и на съпруга си Иван, които повярваха в мен и моята мечта и ми помагат безрезервно във всичко. На 47 години се хвърлих в най-лудото си приключение и най-голямото предизвикателство, наречено Арт-Кафе-Книжарница Случвам чудеса при Роси. Но това е моята сбъдната мечта, моето лично откровение и проникновение.

Снимка: Личен архив

Кафе или чай пиеш сутрин?

Кафе! Кафе! Кафе! „Кафеман“ съм и само да усетя аромата на кафе и съм хукнала в посоката, от която идва..


С каква мисъл започваш деня си сутрин?

„Само да си изпия кафето и ще формулирам първата си мисъл за деня“. Честно казано не съм от „щастливците“ сутрин, затова ми отне известно време и малко повече осъзнаване, да се науча да се събуждам с енергия и хъс за живот, и с мисълта, че този ден ще е по-хубав от вчерашния, или че днес разполагам с цяла Вселена от възможности да свърша куп неща и да сбъдна няколко чудеса. И пак имам дни, в които все още ме изкушава мисълта „Ох, защо изобщо трябва да ставам толкова рано?“.


Как започна всичко и как стигна дотук?

Всичко е започнало още преди да разбера.., още когато се влюбих в книгите завинаги .., когато прописах и затърсих свободата да се изразявам открито, т.е. доста отдавна. Осъзнато, започна в момента, в който целенасочено реших, че искам да разполагам със свобода – свобода на изява, свобода на творческо мислене и размах, свобода да избирам с кого, как и колко време да прекарвам, свобода да организирам тези събития, които аз искам, а не които ми налагат клиентите... свобода да сбъдвам чудеса наистина и за хората, но и за себе си. Ако трябва да говорим за време – плахо, идеята за кафе, книги и вино, обединени в мое вълшебно местнце, занаднича преди около две години и половина, а реално се роди през 2022-а, и направихме прощъпулник на 14 октомври същата година.

Снимка: Личен архив

Какъв пример искаш да дадеш на хората около себе си?

Да вярват в доброто, в чудослучването и вълшебствата, да обичат и да се раздават, да се прегръщат повече и да се целуват на среща и раздяла, да отворят сетивата си, умовете и сърцата си за красивото и истинското, да се борят за мечтите си и помагат на другите!



Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?

По-добре ме попитай „С какви предизвикателства не се сблъскваш?“. Понякога се чувствам като затворена в „Мраколес“ или „Мракобес“. Голямото ми предизвикателство са моите слабости, лесно се разочаровам, силно тревожна съм, позволявам на страховете да ми диктуват настроенията, меланхолична съм, често се отчайвам, неуверена съм в собствените си възможности и капацитет. Ако говорим за външни предизвикателства, това са липсата на добронамереност и човечност, злобата, егоизмът и отношението от типа аз не искам на мен да ми е добре, искам на Вуте да му е зле, неприемането на инакомислещите. Най-голямо предизвикателство за мен в професионалната ми сфера винаги е било да се науча да казвам „не“ и да не позволявам на всеки да ме учи как да си върша работата.


Как прекарваш свободното си време?

Свободно време ли? Няма го в менюто, нито в списъка със събития... Напоследък нямам много такова. Но всяка свободна секунда се затварям с книга в ръка, може да е с чаша кафе или чаша вино. Обожавам морето и да пътешествам с моя мъж и децата. С възрастта, обаче, сякаш все по-често ми се иска да се усамотя някъде с книгата или да изпиша емоцията си на лист хартия. Но виното и кафето са задължителни, разбира се не винаги в този ред.

Снимка: Личен архив

Какво те вдъхновява?

Ооо, много неща. Аз съм като децата – много се лесно се вдъхновявам и за съжаление лесно се разочаровам. Това са двете страни на водещата в мен емоция с главно „Е“. Та какво ме вдъхновява – вдъхновяват ме хората Вселени – изключително интелигентни, ерудирани, действащи с размах, остър ум и огромна душа, широкоскроени, пълни с живот, цвят и истории, носещи милион светове на плещите си, хиперактивни и успешни, хората, които ти дават много, от които не спираш да учиш и не спираш да им се възхищаваш. Голяма част от моите приятели са хора Вселени, а тук, в моето вълшебно местенце, аз още по-често срещам такива хора и това ми дава сили да продължавам, въпреки многото трудности и предизвикателства на малкия град. Вдъхновяват ме книгите – те са моята паралелна действителност и много често така се пренасям и еуфорирам, че ми е трудно да се завърна в реалния си живот. Силно ме вдъхновяват и прекрасните събития, които организирам тук в Арт-кафе-книжарница „Случвам чудеса при Роси“ – красиви, обогатяващи и разширяващи кръгозора. Ако трябва да обобщя, вдъхновява ме един друг свят – вълшебен свят, измислен или сътворен от мен и съмишленици – хора Вселени. Свят, в който винаги печели доброто, красивото, цветното, лудото, магичното!


Как насочваш женската енергия в работата си?

По абсолютно женски начини. Женската природа е развила кокетството и флирта до съвършенство. Така че и аз ги използвам по същество, типично по женски, за да привлека внимание. Другият, също абсолютно женски начин, е когато се отдръпна и покажа ледено отношение или се цупя, но само с по-близките. Това беше в кръга на шегата. Същественото е, че жената се справя идеално с мисленето хиляда стъпки напред, носенето на много дини под една мишница, воюването на сто фронта и ръководенето на едно цяло общество в лицето на семейството и това всъщност помага доста, ако не за друго, то поне за да раздам задачите и да изисквам изпълнение.


Снимка: Личен архив

Какво виждаш зад себе си?

О, на този въпрос едва ли може да се отговори еднозначно. Виждам и съжаление, и израстване, много лични битки и трансформации, болка и страдание, но и много вълшебни мигове, тежки загуби, и щастливи чудо-случки; виждам страхотни изживявания с любими, вдъхновяващи и незабравими хора, но най-вече виждам извървян път и извоювани победи, от които няма как да не съм удовлетворена.

Какво искаш да виждаш повече в бъдеще?

В личен план искам да виждам повече щастливи мигове, успехи и поводи за радост, повече хора Вселени, все повече удовлетворяващи и вдъхновяващи събития и резултати, искам да виждам и повече пътешествия по вълнуващи дестинации и време за почивка, защото такова на този етап няма. А по принцип, бих искала да видя един по-нормален свят, повече мислещи и чувстващи хора, да виждам повече усмивки и добрини, да виждам любов и да отговаряме с любов, много ми се иска да има повече близост между хората, включително физическа и емоционална, а не виртуална и рационална. Искам да виждам повече случени чудеса.


Как завършваш един ползотворен ден?

Винаги с чаша Вино. Любимо! Понякога скапана, направо разбита от умора и директно в леглото, друг път еуфорирана и хиперактивна, в неспирен поток от думи, с които разказвам на семейството или на приятелка за деня си. Но виното винаги присъства. И разбира се еуфорията, вълнението и удовлетворението от добре свършената работа.


ТЯ в Ловеч ще се проведе на 27-и февруари от 17:30 часа в Арт-Кафе-Книжарница Случвам чудеса при Роси, ул. Търговска 12.

 

ТЯ в Ловеч представя активните жени на Ловеч и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието се организира на доброволчески принцип от Албена Йончева.



Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа и вдъхновение.

 

Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"




255 views0 comments

Comments


bottom of page