Елена Д. Лулчева
През този летен сезон ми се отдаде възможност да включа в репертоара си широк спектър от забавни приключения, които предлага пътуването с БДЖ. Имайки нужда да разнообразя повтарящите се музикални албуми в телефона ми, докато се наслаждавам на полетата от слънчогледи и тежката жега; реших да изпробвам приложение за аудио книги. Там попаднах на две от книгите на Чимаманда Нгози Адичи 'Всички трябва да бъдем феминисти' (We should all be feminists, 2014) и 'Скъпа Иджеауеле, или Феминистки манифест в 15 предложения' (Dear Ijeawele, or a Feminist Manifesto in Fifteen Suggestions).
Докато първата книга представлява дълго есе, в което авторката споделя преживявания и размисли относно темата за феминизма; то втората е написана под формата на писмо за приятелка.
Авторката предлага на читателя едно различно многопластово определение на феминизма в 21-ви век - адресирайки стереотипите, давайки по-задълбочен поглед върху реалността както в родната й Нигерия, така и с примери от САЩ. Книгата 'Всички трябва да бъдем феминисти' завладяващо преплита личните преживявания на авторката с размисли върху традициите и живота в днешно време. Може би най-ценното, на което набляга Адичи в рамките на 64-ри страници ( или 45 минути), е ползата за цялото общество, когато мъжете и жените осъзнават, че съществува проблем в нашата социална система и заедно работят за едно общо по-добро бъдеще.
Другата книга на Адичи 'Скъпа Иджеауеле, или Феминистки манифест в 15 предложения' представлява писмен отговор към близка приятелка, която я моли за съвет относно как да отгледа дъщеря си като феминистка. В рамките на 63 страници Адичи обръща внимание на много стереотипи и нормализирани поведения, които имат нужда от промяна. Едно от тях е, че не е нужно приятелката й да остави майчинството да я определя напълно като човек. Друго предложение фокусира върху това малкото момиченце да научи, че 'защото си момиче' не е извинение за никакъв вид поведение и ограничаване на възможностите й.
И двете книги представят колко всъщност е лесно да възприемем различни видове нормализирани поведения за правилни и да не се замисляме какво влияние имат те не само върху единия пол, а върху цялото общество. Произведенията на Адичи се четат с лекота (или слушат в моя слушай) - посланията в тях са лесни за разбиране и наистина могат да накарат читателя да разсъждава върху собственото си поведение и това на останалите.