На 31 януари от 19:00 часа в Отсреща предстои откриването на ТЯ в Пловдив - Изложбата.
Изложбата показва творби посветени на темата за правата на жените в България, които са резултат от творческата резиденция, която Академия 'Екатерина Каравелова' организира през септември 2018.
Днес ви срещаме с Виолета Апостолова-Лети, която засне случващото се на творческата резиденция.
Какво искаше да работиш, когато пораснеш?
Като малка съм искала да съм балерина, певица, актриса, учителка и жури на Мис Свят :) не исках да се ограничавам с едно нещо.
Кое е най-интересното място, на което те е отвеждала твоята работа?
Най-интересното място, на което ме е отвела моята работа - изкуството, е Мексико; но това на физическо ниво, а духовно ме отвежда непрекъснато на интересни места, тъй като срещите с хора и ситуации винаги са интересни за мен. Най-интересното нещо е, че бях на вечеря с Кристина Родеро, която за мен е една от най-добрите фотографи на световно ниво и съм много благодарна за тази среща на екипа на Фотофабрика.
Имаш ли странично хоби, което практикуваш през свободното си време?
Хоби е трудно да се каже, че имам, но обичам да спортувам и да пътувам. :) Може би в момента нещо, което силно ме вълнува е самопознанието и търсенето на духовен баланс в живота, а тъй като ние се променяме, след него ще се появи друго и така винаги ще има търсене на хубавото и истинското за нас. Благодарна съм, че имам много хора в живота си, които ме обогатяват и разширяват моите интереси и търсения.
Кога осъзна, че желаеш професионално да се занимаваш с изкуство?
На съзнателно ниво не ми е идвало "Да сега аз сега желая да се занимавам с изкуство". Мисля, че то е част от мен и винаги е било в мен под една или друга форма, както казах като дете ходех на танци, на пеене, имах артистични идеи и прояви. Когато учех фотография, не съм мислила за изкуството като понятие, но след това, когато реших да изучавам „Педагогика на изобразително изкуство“ в Софийския университет, се срещнах с изкуството и започнаха моите търсения в тази посока - и във фотографията, и в графиката, и в живота ми. А причината да уча педагогика и изкуство бе тази, че искам да работя в социалната сфера и да мога чрез изкуството да помагам на себе си и на другите.... и в тази посока ми предстоят много търсения.
Какво е характерно за твоя стил на фотография?
Не мога сама да определя, може би е хубаво да попитаме някой друг. Това което обичам да снимам са хората.
Разкажи ни за някой от любимите ти осъществени фотографски проекти.
Смятам, че всеки проект ми е любим по своему и не ми се иска да посоча един. Надявам се да очаквам след всеки проект нов такъв, ново търсене и нова реализация. Проект, който много обичам е „Завръщане“, който беше показан на най-добрия фестивал за фотография „Фотофабрика“ през 2017 год. Той е свързан с миграцията на хората, с избора им или липсата на избор да напуснат родните си места и да търсят щастието си и новите си хоризонти. Това е изключителна интересна тема за мен и винаги ще работя по нея.
Друг проект, който реализирах съвсем скоро, е „Лукиана“ - книга с къси разкази, написана от Десислава Каменова, в която има мои фотографии.
Какво е нужно на една жена, за да се развие професионално в сферата на изкуството?
На всеки човек, независимо от това жена или мъж, за да се развие в каквато и да е сфера е нужно време, постоянство, вяра и радост от това което прави. Не разделям изкуството от другите професии.
Как започна твоята история с Академия „Екатерина Каравелова“ и общността на „Тя в Пловдив“?
Моята история с Академия „Екатерина Каравелова“ започна преди да съществува академията. За мое голямо щастие се запознах с Марина - създателката на фондацията, на един курс по френски език и така започна всичко.... Дълго е да разкажа подробности, но е факт, че съм част от общността и мисля, че ни предстоят още много идеи заедно. Благодаря на Марина, че ме покани да отразявам случващото се :)
Какво мечтаеш да постигнеш?
Мечтая да бъда добър човек, въпреки недостатъците си, да създам семейство и да мога да бъда полезна на себе си и хората, които обичам - моето семейството и приятелите ми. А в социален план мечтая да създам дом за възрастни хора, където старостта да не се превръща в бреме, а в ново преживяване, защото много ме натъжава фактът, че в България старите хора губят дух, вдъхновение и вяра .
Благодаря ви :)
*Творческата резиденция се осъществи с финансовата подкрепа на Български фонд за жените.