Необходимо е провеждането на национално представително социологическо проучване, което включва качествени и количествени данни за реалните проблеми пред жените в България.
Работата на Фондация Екатерина Каравелова е посветена на овластяването на момичета и жени чрез разработването на различни социални програми и обучения, с които те стават по-уверени в способностите си, да изразяват мнението си, да преследват целите си и да адресират проблемите на своите общности. През 2018 създадохме социалния формат на събитие ТЯ в…, което дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали, и успехите, които са постигнали. Целта на събитието е да бъде сигурно пространство, където други момичета и жени намират вдъхновение и подкрепяща среда в следването на своите стремежи.
Сега чрез форматът работим като доброволческа мрежа от местни екипи в 11 града из страната - Пловдив, Варна, Габрово, Велико Търново, Сандански, Стара Загора, Плевен, Ловеч, Видин, Враца и Монтана. До момента сме организирали 71 събития, които са дали думата на 140 жени, а стотици други са ги посетили.
На база на нуждите, които бяха установени благодарение на обратната връзка от жени от цялата страна, ние създадохме и авторска програма за личностно развитие за млади жени, която вече втора година функционира успешно в Пловдив и Варна. Като организация, която е тясно специализирана в работата по насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения и преодоляване на стереотипите по пол, приветстваме Проектът на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г. и в настоящото становище Ви представяме важни препоръки базирани на нашата работа на терен със стотици жени из България.
Нашето становище е че е необходимо провеждането на национално представително социологическо проучване което включва качествени и количествени данни за реалните проблеми пред жените в България.
Много от проблемите на жените в България са все още невидими както за широката общественост, така и за институциите. Причината е в липсата на конкретни данни за проблемите, които срещат жените в България. Нашият опит показва, че темата за равнопоставеността на жените и мъжете в България има регионални специфики и не бива сляпо да привеждаме международни стандарти, които са валидни за жените в други държави и по-малко валидни за България, докато други проблеми специфични за нашата страна остават неадресирани.
Намираме за слабост на проектa на Националната стратегия липсата на адресирането на специфичните проблеми на жените от малцинствата и жените мигранти.
Препоръчваме да бъдат включени мерки, които адресират проблемите и бариерите пред жените от малцинствата. Многобройни изследвания доказват, че жените от ромски произход са уязвима група, заради множествената дискриминация, с която често се сблъскват: ограничен достъп до предродилни и следродилни грижи; момичетата от ромски произход често са в изключително уязвима позиция, защото традиционните ценности на общностите им за тяхната роля често ги лишава от достъп до качествено образование. Ранните бракове и практикуването на “продажба” на булки са нарушение на правата на жените. Гореизложените проблеми следва да намерят своето място в Националната стратегия.
Препоръчваме да бъде направена връзка с Националния план за действие относно Жените, мира и сигурността в частност главата засягаща жените мигранти.
Препоръчваме да бъдат заложени мерки за адресиране на предизвикателствата пред жените, подложени на интерсекционални форми на дискриминация като жени с увреждания, жени от малцинствени групи и др.
Въвличането на СЕМ и КЗД и данни от тяхната дейност при реализирането и мониторирането на напредъка по приоритетна област 5: Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма със сигурност е стъпка в правилната посока. Това, което ни прави впечатление е, че не е адресиран един от основните източници на създаване на стереотипи и предпоставки за неравенства, а именно учебното съдържание. Това е тема, отразена и в препоръките на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените на ООН, отправени към България след прегледа на осмия периодичен доклад на страната от 19 февруари 2020 г. в Женева.
Препоръчваме да се предвидят мерки за премахване на стереотипите по пол в учебното съдържание и да се насърчи образованието за равнопоставеност. Стъпка в тази посока може да бъде целенасоченото включване на примери за постиженията на жените в обществения, икономическия, научния и културния живот.
С оглед на въздействието, което Covid-19 пандемията има върху обществото, следва да се вземат предвид резултатите от тези промени и да бъдат отразени в Националната стратегия. Международни научни изследвания проведени по време и след първата карантина показат негативното въздействие от пандемията върху жените. Изключително притеснителен е факта, че тъй като по време на подобни здравни кризи, жените имат намален достъп до основни здравни услуги, се наблюдава ръст на смъртността при родилките. Пандемията задълбочава и съществуващите финансови неравенства между жените и мъжете.
С оглед на динамичните промени в света, навлизането на нови технологии, бързопроменящата се работна среда и неизвестността, пред която сме изправени заради пандемията, препоръчваме по-кратък срок на стратегията от максимум 5-7 години.
Може да се запознаете с Проектът на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете на Портала за обществени консултации.