Активизирането на ролята на жените в обществения живот и началото на женското движение в България през Възраждането са пряко свързани с развитието на просветата и достъпа до образование за момичетата.
Началото на светското девическо образование е положено от младата учителка Анастасия Димитрова, която основава първото българско светско девическо училище в родния си град Плевен през 1841 г.
Тя е родена преди 205 години, на 12 май 1815 г., в бедно семейство на ковач и домашна прислужница. По щастливо стечение на обстоятелствата, един ден епископ Агапий Врачански и майка му Евгения, гостуват в дома, в който майката на Анастасия работи като домашна помощница. Митрополитът е известен с това, че съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език, има и големи заслуги за развитието на учебното дело. Майка му пък е радетелка на девическото образование по българските земи. Двамата са впечатлени от умната Анастасия и започват да покровителстват младото момиче. По-късно я изпращат да учи в Калоферския девически манастир, където тя прекарва четири години, изучавайки история, география, граматика и аритметика. Сред нейните учители са някои от най-видните представители на благородната професия: Райно Попович и Брайко Хаджигенович.
Когато Анастасия се завръща в Плевен, разбира, че нейната покровителка е починала, но с подкрепата на Агапий тя открива първото светско девическо училище, което при основаването си се помещава в килията при църквата „Св. Николай”. Първоначално в него са записани 12 ученички, но всеотдайната учителка полага много усилия да пребори предразсъдъците спрямо девическото образование и броят на обучаващите се момичета постепенно нараства. Много от тях пристигат от други градове – Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. След 3-годишното си образование някои от тях се връщат в родните си градове, където на свой ред откриват девически училища.
Анастасия Димитрова посвещава целия си живот на делото за просвещаване и културно издигане на българката. След половинвековна дейност в полза на народа тя се оттегля в Йерусалим, където приема монашеството под името Анна и скоро след това умира.
Следващите поколения активни плевенчанки продължават дейността на Анастасия Димитрова. В средата на ноември 1869 г. учителките Тодора Панчева и Мешана Гергьова инициират създаването на плевенското женско дружество „Развитие“. Годината е знаменателна за женското движение в България - в различни български градове (Казанлък, Габрово, Търново, Хасково и др.) се учредяват 14 нови женски дружества.
Конкретната цел, с която възниква дружеството в Плевен е построяването на нова сграда за девическото училище, което през 1869 г. прераства в класно. В последния брой на в. „Македония“ за 1869 г. се посочва, че създаденото в Плевен женско дружество се развива много добре и работата му върви с бързи темпове, като се описват и направените дарения за построяването на новата сграда на девическото училище.
Съществуват и различни други начини за набиране на средства за дейностите на женското дружество като лотарии, кръщенета, венчавки, театрални представления и благотворителни балове. Архивите ни казват, че плевенското дружество събира от 3 до 5 гроша при кръщене, а за венчаване на младоженци от 5 до 10 гроша.
Със събраните средства през 1870 г. е построена новата сграда на девическото училище, която е най-голямата и хубава училищна сграда в Плевен през този период. През 1871 г. в нея се провеждат и първите годишни изпити за момичета. Откриването на нови девически училища и провеждането на годишни изпити се превръщат и в повод за изнасяне на речи, свързани не само с образованието на жените, но и с женското движение като цяло. Тези изказвания намират своето място в периодичния печат от това време, като дори словото на ученичката Елена Златова, произнесено на годишните изпити в девическото училище в Плевен през 1871 година, е отпечатано.
През 1875 г. двукласното училище в Плевен става четирикласно и по време на годишните изпити неговите възпитанички демонстрират по-високи резултати от учениците в мъжкото училище в града. За напредъка на девическото образование в Плевен свидетелства и фактът, че през 70-те години на XIX век в града се разкриват още две девически училища: Горноплевенско и Долномахленско.
Връзката между просветната дейност и подема на българското женско движение се вижда и в активното участие на женските дружества в честването на общобългарския празник на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий. Празникът за първи път се отбелязва тържествено в Плевен на 11 май 1873 г.
Годината е свързана и с активизирането на плевенското женско дружество, към което се присъединява известната учителка и деятелка на женското движение Рахил Барак – Душанова. По-рано през 1869 тя инициира създаването на женското дружество в Хасково, а през 1870 г. участва в разискванията на първия учителски събор в Пловдив.
Това е само част от историята на девическото образование, което е тясно свързано с развитието на женското движение в България и борбата за равни възможности. Девическото образование в Плевен през Възраждането има педагогическа насоченост – подготвя момичета за учителки по българските земи. Така градът се превръща в център на девическото образование и пример за много български девойки, които поемат по стъпките на Анастасия Димитрова. Девическото училище и тези, които помагат за неговото развитие, разчупват съществуващите схващания за мястото и ролята на жената в обществото. Постепенно, със своята дейност то доказва, че момичетата и жените имат потенциал и способности да участват активно в обществения живот на местно и национално ниво.
Има ли женско движение днес в България? Отговора на този въпрос е сложен, но как и защо една инициатива наречена ТЯ в България обединява българки от цялата страна и набира популярност през 2020?
Автор: Маргарита Спасова
Използвани източници: Българско женско движение през Възраждането, Маргарита Чолакова; Огнища на духовна пробуда. Изгревът на светлината по българските земи, Иванка Янкова; Българска история; История на СУ «Анастасия Димитрова», гр. Плевен.
В серия от статии ви представяме историята на женското движение в България.
Очаквайте следващите статии за Габрово, Стара Загора, Русе, Пловдив и още.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за изследвания на мира - Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.