На ноемврийското издание на ТЯ в Габрово ви срещаме с Росица Чернева - психолог и директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование - Габрово.
Коя е първата мисъл, с която започваш деня си?
Всеки ден започва с различна мисъл, но с едно действие - това да си пусна кафемашината и да си направя кафе. От там нататък следва преглед в тефтера и опит максимално да структурирам деня си. Времето сутрин е изключително важно за мен. Обикновено ставам рано, преди всички и това е времето за мен, в което се отдавам на мисли и анализи по различни теми или събития.
С какво се занимаваш професионално?
През последните 16 години с психология. През 2003-та година завърших психология и оттам нататък целият ми професионален път е свързан с нея. През годините съм преминала множество обучения и семинари, имала съм възможността да посетя и участвам в обученията и дейностите на различни училища и центрове за работа с деца с увреждания в Австрия, Швейцария и Америка. През месец декември ми предстои да завърша и да се сертифицирам за фамилен консултант и терапевт, след няколко годишно обучение към Институт по психодрама, индивидуална и групова психотерапия „Бернхард Ахтенберг”. От декември 2018 г. след спечелването на конкурс съм директор на Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващо образование.
А в свободното си време?
Нямам много свободно време, заради служебните ангажименти и съвместните проекти с различни неправителствени организации. В моментите, в които успея да се откъсна за няколко дни, непременно пътувам до някое ново и непосетено от мен място. Това е нещото, което най - силно и за най - дълго време успява да ме зареди. В останалите дни, ако намеря такова време, то преминава в срещи с приятели или в грижи за цветната ми градина.
Защо в Габрово?
Дойдох в Габрово заради съпруга ми, който държеше да живеем именно тук. Сега вече освен заради него и синовете ни, съм тук и заради работата, колегите, приятелите и изключително красивия и цветен град.
С какво те привлече психологията?
И тогава и сега психологията ме привлича с множеството въпроси и отговори, които всеки ден си задавам и търся. Психологията е наука, която изучава човешката природа - поведението, мисловните процеси, чувствата и емоциите на хората. Човешката природа и същност не са само обект на любопитство. Те са източникът на всички наши радости, сборът от всичките ни способности , възможности, потенциал. С една дума, те са онова, което ни прави такива, каквито сме. Те са нашият Аз. Изучаването и изследването на тази същност на всяка личност, не може да бъде нищо друго, освен дълбоко интригуващо за мен, във всеки един момент.
Нужна ли е специфична мотивация за работа с деца със специални образователни потребности и как ти откри своята?
Вътрешната мотивация да работиш точно с такива деца е много индивидуална за всеки. На мен вече не ми е необходима. След толкова много години работа с деца със специални образователни потребности знам, че това е нещото, което ми носи най-силно удовлетворение. Работата с такива деца е изключително тежка, изпълнена с множество трудности и често специалистите, работещи с такива деца, се отказват скоро след като започнат работа. Моята мотивация открих преди почти 12 години, когато постъпих на работа в ДЦДМУ - Габрово, където директорът на този център в лицето на Светла Григорова ми даде необходимото време да преценя дали работата с деца и младежи с увреждания е нещото, с което бих се занимавала занапред. Позволи ми да посещавам и да общувам с тези деца. Не ми беше необходимо много време, след около месец знаех, че това е работата за мен и нещото, което е значимо за мен. От там нататък всеки ден е различен, непредсказуем и интересен. Безкрайно мотивиращ за мен е блясъкът в очите на децата, нетърпението да направят нещо или да успеят в нещо, прегръдката или усмивката, която получаваш всеки ден от тях, благодарността в погледа на техните родители, дори и когато думите липсват.
Какви предизвикателства срещаш в работата си?
Предизвикателства пред мен като психолог и директор има всеки ден и по много. Приобщаващото образование все още се оказва сериозно предизвикателство за всички, които имат допирни точки с него. Приемането на децата със специални образователни потребности в масовите училища, тяхното обучение, социализация и личностно развитие са изключително трудни по редица причини - нагласите, липсата на желание за приемане от страна на останалите деца, родителите и обществото и тяхното отхвърляне. Друго сериозно предизвикателство се оказва недостъпната архитектурна среда. Все още има учители, които не приемат или частично приемат децата с увреждания в своите класове. Останалите родители често са доста нетърпеливи и нетолерантни към спецификата и поведението на децата със СОП, които посещават групите и класовете на техните деца, което затруднява процеса на приобщаване неимоверно много. Най-хубавото е, че макар и бавно всички тези предизвикателства и проблеми търпят изменения и въпреки че сме далеч от най-добрите в приобщаването, през последните години и при нас има положителна промяна.
Какво те вдъхновява?
Онези деца и хора, които срещам всеки ден в работата си. Те са тези, които не се отказват въпреки затрудненията. Хора с много желание, силни, борбени, непредаващи се и намиращи изход дори и там, където всеки друг на тяхно място трудно би намерил такъв. Деца упорити, напредващи въпреки състоянието си, страданието и болката. Родители, намиращи сили да продължат всеки ден, всеки момент, да търсят и да намират смисъл в малките незначителни неща и успехи на своите специални деца.
В какъв бъдещ проект би се включила с радост?
Бих се включила във всеки един проект, който е устойчив и би допринесъл за ефективно приобщаващо образование и то да бъде по-достъпно и реалистично. Всички деца, независимо от потребностите им да имат равен достъп до образование и реализация. Проекта, който мечтая да осъществя тук в Габрово в следващите няколко години е създаването и функционирането на социално предприятие, в което да намерят професионална реализация всички младежи със специални образователни потребности или увреждания. Голяма част от тях, заради спецификата на състоянието си, нагласата на обществото, културните различия, стигматизирането и страха от провал, не успяват да се реализират професионално и остават социално изолирани въпреки знанията, уменията и потенциала, които притежават. В момента най-сериозния проект, който реализираме е в сътрудничество с УНИЦЕФ и е за подкрепа на родителите на деца със затруднения в развитието.
Как завършва един твой ползотворен ден?
Както започването, така и краят на всеки един ден е различен! Понякога завършва с български сериал или филм /единственото, което гледам по телевизията/, друг път с интересна статия или книга. Често имам неотложни задачи и сядам пред компютъра, за да ги довърша. Единственото, което не се променя и не пропускам е пожеланието „ Лека нощ” на любимите ми хора, независимо от разстоянието, което ни разделя.
Последната ми мисъл е за утрешния ден с благодарност за днешния!
ТЯ в Габрово е на 6 ноември от 18:00 в ресторант РеФреш, бул. Васил Априлов 40, МОЛ Габрово, последен етаж.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!