Днес ви срещаме с вдъхновяващата Янина Христова в едно от тези интервюта, към което много от нас ще се връщат, защото лесно ще се припознаят! На 26 февруари от 19:00 часа в Социалната чайна ще я чуете на живо на ТЯ във Варна!
Кафе или чай пиеш сутрин ?
Кафе. Кафе. Кафе.
Каква искаше да станеш, като порастнеш ?
Исках да стана учителка. По-късно смятах, че учителите са скучни и не искам да ставам като тях. След това в тийнейджърството исках да създам различно училище, в което децата правят бизнес и с парите помагат на децата от по-малко заможни семейства да ходят на училище. Но училището е различно, интересно и смислено. А с какво започна да се занимаваш в крайна сметка ?
Без да гоня целенасочено тази цел, се озовах в такова различно училище.
Първо станах учител по английски език. След 3 години спрях да преподавам, защото ми стана скучно. 10 години се занимавах с всичко - от НПО сектора до бизнес развитие, създаване на общности за чиста храна. Накрая се озовах в екип, който иска да трансформира образованието в страната. И така – сега съм в такова училище и заедно с колегите правим малки стъпки към такава трансформация всеки ден.
Какво правиш в Неделя ( какви хобита имаш) ?
В момента нямам време за хобито си – спорт. Така че основно в неделя спя. Пия кафе с приятели. Често – на плажа. Понякога с приятелки излизаме да изпием по питие навън. Излизаме навън с децата. Неделя е ден, в който не правя планове и не искам да правя планове. Това ми е достатъчно. Оставям пътят сам да се разкрива.
Какво те вдъхновява ?
Вдъхновява ме съпругът ми с неговите новаторски идеи, които развива съвсем сам вкъщи. Вдъхновяват ме хората, които остават в България и я променят ежедневно. И не само те. Вдъхновяват ме хората със светли умове и дръзки сърца. Добрите хора.
Вдъхновяват ме изкуствата. Защо във Варна ?
Защото не в София. Защото не и в чужбина. Варна е градът, в който можем да правим бизнес, можем да бъдем част от общност и да отгледаме децата си, като им осигурим добра връзка с нас, с приятели, с добро образование и култура. В София това ми се струва невъзможно, защото смислените човешки контакти са ограничени и е много трудно да се намери устойчива общност за цялото семейство, вкл. за децата. Особено за децата е важно да усещат чувство на принадлежност, чувството да бъдат свързани с други хора, със среда, да бъдат значим в тази среда. Това е големите градове е трудно постижимо. Исината е, че затова се преместихме от София във Варна преди 8 години и не съжалявам нито за миг.
Как насочваш женската енергия в работата си ?
През последната 1 година аз живея извън зоната си комфорт. Живея я без да си давам сметка за лимита на силите си и енергията си. Мисля, че съм загубила връзка с женската си енергия и това ми липсва. Страдам от това, че станах майка на 30 деца, а за моите 2 не ми остава достатъчно време. Търся решения на този въпрос, търся баланс в момента. Така че – на този въпрос не мога да отговоря лесно. Какви трудности срещаш ?
Срещам всякакви трудности в ежедневието си. Наложи ми се да уча прекалено много нови неща последната година. Направих скок от майчинство в нещо тотално различно и много отговорно. Тази отговорност често ми тежи. Тогава си припомням, че не съм сама и заедно с екипа си споделяме отговорността. Трудно ми е да си поставям лимити и да спра, когато имам нужда от почивка. Често правя избора да се изтощя и да се откажа вместо да спра, да почина и да събера наново сили. Максимализмът също ми пречи. Уча се на търпение, на това да позволя на нещата да узреят без да ги карам насила да узряват.
Кое е последната ти мисъл вечер ? Че скоро ще пътуваме семейно до Япония ☺
С децата си направихме една традиция да си споделяме едно хубаво нещо, което ни се е случило и сме направили през деня. Понякога си споделяме и трудности. Но винаги завършваме с нещо хубаво. Това не е последната ми мисъл, но действа успокояващо за всички. Напомняме ме си, че денят е свършил и това е времето за почивка. Така заспиват те, понякога и аз. Любима фраза/ девиз/ мото ? Твърде много любими фрази имам. Наскоро ми попадна една на Милин Джалалиев, която много се загнезди в съзнанието ми. “Или гледаш или участваш. Второто те качва на следващо ниво и скоро след това пак си изправен пред избор. И така цял живот.” През последната седмица много ме вълнува темата за Restorative Justice – това е система за възстановяване на справедливостта във взаимоотношенията в училищна среда, която прекрасно кореспондира на програмата „Образование за мир“ на М. Монтесори, както и на практиките за изграждане на емоционална компетентност при децата и възрастните.
ТЯ във Варна е на 26 февруари от 19:00 часа в Социалната чайна.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!