Днес отбелязваме Световния ден на поезията. Учреден е през 1999 г. от ЮНЕСКО с цел „да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“.
По този повод искаме да ви напомним, че жените са не само предмет на поезията, не просто вдъхновителки, а самите те създателки на поетично слово. Търсещо, докосващо, ровещо се в дълбините на човешката душа, оставящо ярки образи в съзнанието.
Безспорно не бихме могли да си представим родната лирика без имена като Елисавета Багряна, Дора Габе, Леда Милева, Блага Димитрова и Петя Дубарова. Съвременната литература като цяло изобилства от женски имена и затова понякога ни е трудно да си представим времена, в които на жените е бил отказван достъп до нея. Писането на поезия (а и на проза) дълго се е смятало за занимание неподходящо за дами, а самите те често са оставали необразовани и неграмотни.
Затова не е и чудно, че много жени дали израз на творческия си порив, са публикували с мъжки псевдоними. На пишещите жени дълго се е гледало с пренебрежение. Самата Елисавета Багряна казва за себе си, че не е поетеса, а поет, вероятно усетила снизходителната нотка, която се влага в думата.
Ние от Академия „Екатерина Каравелова“ знаем, че няма неща, които жените и момичетата не могат да правят и вярваме в силата на примера. Затова ще обърнем внимание на женското присъствие в българската лирика. Представяме ви три съвременни поетеси, оставили дълбок отпечатък с творчеството си.
Мария Донева е слънчево присъствие в българската поезия. Завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“ и е носителка на множество престижни литературни награди.
Стиховете ѝ разкриват красотата на езика, отличават се с мечтателност и особена лъчезарност и носят специален заряд, който оставя у читателите чувство за лекота, утеха и надежда. Самата Мария казва: „Поезията е стар домашен метод за консервиране на образи, чувства, мисли и сладък звук. Стихотворението е бурканче от думи. Всеки път, когато открехнеш капачката, откриваш вътре едно съхранено настроение.“
Яна Букова е писателка, поетеса и преводачка. Авторка е на няколко стихосбирки, сред които „Дворците на Диоклециан“, „Лодка в окото“ и „Записки на жената призрак“. През 2012 г. печели награда „Христо Г. Данов“ за превод, а през 2019 е отличена с Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Поезията на Яна Букова е иновативна и многопластова, а стиховете ѝ често се отличават с енигматичност . В творчеството ѝ рефлектира класическото образование на авторката – тя завършва класическа филология в СУ „Свети Климент Охридски“. В последната си стихосбирка Яна Букова умело преплита наука и факти в лириката. Самата авторка твърди, че разбира поезията не като „създаваща някакъв пригладен и украсен паралелен свят, а изследваща – сурово и без условности реалния свят около нас (и в нас), който е сложен и жесток, и наистина красив, но по своя труден и нееднозначен начин.“
Може да познавате Яна Букова и покрай прозата ѝ – книгите „Пътуване по посока на сянката“ и „К като всичко“, „4 приказки без връщане“, в чието повествование се усеща нежният почерк на поета.
Мирела Иванова е поетеса с богато творчество. Първата ѝ стихосбирка „Каменни криле“ излиза през 1985 г., а оттогава до днес има издадени още над 10 поетични книги на български и немски език. Освен това Мирела Иванова пише проза, публицистика и литературна критика, а от 2016 г. е драматург в Народен театър „Иван Вазов“. Носителка е на престижни национални и международни награди за поезия.
Езикът на Мирела Иванова е забележителен, а лириката ѝ се отличава с искреност и съдържателност. Тя виртуозно сменя епохите, борави с жанрове и похвати, в стихотворенията ѝ чест пейзаж е градът. Особено отличителна е любовната ѝ лирика, събрана през 2012 г. в антологията „Любовите ни“.
А ние в днешния ден ви призоваваме:
Споделете своето любимо стихотворение от българска поетеса с хаштаг #worldpoetryday!