Колетка Павлова е дългогодишен начален учител. Всеотдайна в професията и предизвикателствата на технологиите, тя е помогнала на много деца да сбъднат мечтите си. Страстта ѝ към литературата я мотивира да работи с талантливи ученици от Видин, с които заедно постигат много резултати. Пише поезия, обича фотографията и за съжаление все по-малко рисува. Има принос и в развитието на бизнеса на семейството на съпруга ѝ в областта на лозарството. Добре отгледаното грозде в землището на с. Градец е в основата на чудесните вина VIDA. Въпреки някои преживени разочарования, продължава да вярва в доброто и вярва, че добротата се изразява във възможността да помогнеш в беда или нужда.
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
Когато работех, мислите връхлитаха една след друга или вкупом. Да не закъснея за автобуса /от 2010-та година живея в село Градец, пътувах ежедневно и беше трудно да „преодолявам” едни 12 км до Видин/. Трябваше бързо да нахраня животинките, да си изпия кафето, правейки разбор от вечерта и нощта /обикновено си лягах в 1-2, ставах в 5:30/; дали намерих интересните допълнителни материали към уроците за деня; как да реагирам според претенциите на повечето родители, на чието разположение бях 24 часа; дали подготвихме нещата за поредната изява или конкурс на ниво; свърших ли работата в сайта и в страницата на училището; Боже, какво ли ще хапваме днес?; кога ли ще изчистя?; да се обадя на децата ми най-сетне, да бъда спокойна, да съм позитивна, да не се ядосвам заради …
Сега е по-спокойно. Вече всичко е стереотип. Приоритет – животинките - кокошки, котки, кучета, рибки,… кафе за нас и подреждане на задачите за деня. Огромният товар, наречен училище падна – спокойни нощи, спокойни утрини. Дори вече се поглеждам в огледалото. Познавам се - аз съм….
Каква искаше да станеш, като пораснеш?
Винаги съм била луда глава. Исках да уча в спортно училище – спортна гимнастика и акробатика. Не ми позволиха родителите ми. Кандидатствах сегашната НСА, но отказах да вляза с връзки…
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
За да са спокойни родителите и треньора ми в Монтана, кандидатствах в учителския институт в Плевен. Само там! Приеха ме.
С какво се занимаваш професионално?
40 дълги, напрегнати години в изкачване на върховете в професията на българския учител, за да съм сред най-добрите. Да си начален учител е голямо приключение и отговорност! През 2021-ва година се пенсионирах. Сега пиша стихове понякога, помагам на внучките, доброволно съм фотограф - хроникьор на литературните салони на читалище „Цвят 1870” и дружеството на видинските писатели. Грижа се за градината и животинките у дома, помагам в компютърната комуникация на фирмата на съпруга ми и неговото семейство /непрофесионално ☺/. Бизнесът е свързан с лозарството. От хубаво отгледаното грозде в землището на с. Градец, се правят вината VIDA. Докато се стигне до бутилката, пътят е дълъг и никак не е лесен.
Как прекарваш свободното си време?
Оказва се, че като пенсионер, отново нямам време, колкото и странно да е за някои. Когато имам вдъхновение пиша стихове. Посещавам интересни събития, свързани с култура и изкуство, чета онлайн, гледам криминални филми, опитвам се да въведа ред в „системата”, наречена селски дом.
Какво правиш в неделя?
Неделя – ден за работа! Чистене, готвене /като всеки ден/, баня, разговор с приятели по телефона, някой стих, филм, поглед към себе си, помощ за някого и …денят отлетял.
Какви хобита имаш?
Поезия, фотография, рисуване /за него все още нямам време/, градинка, животинки.
Какво те вдъхновява?
Доброто и добротата, когато ги видя или сторя. Зареждам се след срещи с искрени, истински хора, вдъхновява ме красотата във всичките ѝ измерения, възможността да помогнеш в беда или нужда.
Защо във Видин?
Дойдох, вярвайки пак в доброто, разочаровах се, стана ужасно трудно и по-трудно бе да започна отначало другаде. Затова останах. Не съжалявам. Така е било писано явно.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Смятам, че често жените или моите приятелки се държат по мъжки. Като спортист, отдавна вече бивш, /спортът бе мъжки в младежките ми години - Военно-приложен многобой – кандидат майстор на спорта съм/, общувах предимно с мъже, защото те бяха повече от нас. После в ОУ „Любен Каравелов” във Видин преподавах 10 години ФВС и то отново в мъжки колектив. По-добре се работи, или поне аз се разбирам прекрасно с мъжете – няма суета, кой какво и за кого казал, няма мрънкане. Вършила съм така наречена „мъжка работа”, защото години наред живях сама и разчитах на себе си. Не схващам какво е женска енергия или суета.
Коя е последната ти мисъл вечер?
Дали свърших всичко, което трябваше за деня? И преди и сега, въпреки че като пенсионер, мога да отлагам някои задачки ☺
Как завършваш един ползотворен ден?
Когато децата, които си докоснал като педагог, са успели да сбъднат своя мечта; когато внучките са до мен и заспят вечер с поредната приказка; когато усмихна дъщеря ми и ѝ
помогна; когато у дома има уют и спокойствие, знам че съм била полезна на някого, заспивам спокойна с мисълта, че денят е бил добър. А утре, кръговратът започва
с нови сили /смее се/.
ТЯ във Видин е на 20 декември от 17:30 в лоби бар на хотел Дунав.
ТЯ във Видин представя активните жени на Видин и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието е част от мрежата на "ТЯ в България" към фондация "Екатерина Каравелова" и се организира на доброволчески принцип от Ели Цветанова, Ева Маринова, Жасмина Цветанова и Ясмина Витанова.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"
留言