top of page

Активните жени на Видин: Запознай се с Колетка Павлова

Колетка Павлова е дългогодишен начален учител. Всеотдайна в професията и предизвикателствата на технологиите, тя е помогнала на много деца да сбъднат мечтите си. Страстта ѝ към литературата я мотивира да работи с талантливи ученици от Видин, с които заедно постигат много резултати. Пише поезия, обича фотографията и за съжаление все по-малко рисува. Има принос и в развитието на бизнеса на семейството на съпруга ѝ в областта на лозарството. Добре отгледаното грозде в землището на с. Градец е в основата на чудесните вина VIDA. Въпреки някои преживени разочарования, продължава да вярва в доброто и вярва, че добротата се изразява във възможността да помогнеш в беда или нужда.


С каква мисъл започваш деня си сутрин?

Когато работех, мислите връхлитаха една след друга или вкупом. Да не закъснея за автобуса /от 2010-та година живея в село Градец, пътувах ежедневно и беше трудно да „преодолявам” едни 12 км до Видин/. Трябваше бързо да нахраня животинките, да си изпия кафето, правейки разбор от вечерта и нощта /обикновено си лягах в 1-2, ставах в 5:30/; дали намерих интересните допълнителни материали към уроците за деня; как да реагирам според претенциите на повечето родители, на чието разположение бях 24 часа; дали подготвихме нещата за поредната изява или конкурс на ниво; свърших ли работата в сайта и в страницата на училището; Боже, какво ли ще хапваме днес?; кога ли ще изчистя?; да се обадя на децата ми най-сетне, да бъда спокойна, да съм позитивна, да не се ядосвам заради …

Сега е по-спокойно. Вече всичко е стереотип. Приоритет – животинките - кокошки, котки, кучета, рибки,… кафе за нас и подреждане на задачите за деня. Огромният товар, наречен училище падна – спокойни нощи, спокойни утрини. Дори вече се поглеждам в огледалото. Познавам се - аз съм….

Каква искаше да станеш, като пораснеш?

Винаги съм била луда глава. Исках да уча в спортно училище – спортна гимнастика и акробатика. Не ми позволиха родителите ми. Кандидатствах сегашната НСА, но отказах да вляза с връзки…

С какво започна да се занимаваш в крайна сметка?

За да са спокойни родителите и треньора ми в Монтана, кандидатствах в учителския институт в Плевен. Само там! Приеха ме.


С какво се занимаваш професионално?

40 дълги, напрегнати години в изкачване на върховете в професията на българския учител, за да съм сред най-добрите. Да си начален учител е голямо приключение и отговорност! През 2021-ва година се пенсионирах. Сега пиша стихове понякога, помагам на внучките, доброволно съм фотограф - хроникьор на литературните салони на читалище „Цвят 1870” и дружеството на видинските писатели. Грижа се за градината и животинките у дома, помагам в компютърната комуникация на фирмата на съпруга ми и неговото семейство /непрофесионално ☺/. Бизнесът е свързан с лозарството. От хубаво отгледаното грозде в землището на с. Градец, се правят вината VIDA. Докато се стигне до бутилката, пътят е дълъг и никак не е лесен.


Как прекарваш свободното си време?

Оказва се, че като пенсионер, отново нямам време, колкото и странно да е за някои. Когато имам вдъхновение пиша стихове. Посещавам интересни събития, свързани с култура и изкуство, чета онлайн, гледам криминални филми, опитвам се да въведа ред в „системата”, наречена селски дом.


Снимка: Личен архив

Какво правиш в неделя?

Неделя – ден за работа! Чистене, готвене /като всеки ден/, баня, разговор с приятели по телефона, някой стих, филм, поглед към себе си, помощ за някого и …денят отлетял.


Какви хобита имаш?

Поезия, фотография, рисуване /за него все още нямам време/, градинка, животинки.


Какво те вдъхновява?

Доброто и добротата, когато ги видя или сторя. Зареждам се след срещи с искрени, истински хора, вдъхновява ме красотата във всичките ѝ измерения, възможността да помогнеш в беда или нужда.


Защо във Видин?

Дойдох, вярвайки пак в доброто, разочаровах се, стана ужасно трудно и по-трудно бе да започна отначало другаде. Затова останах. Не съжалявам. Така е било писано явно.


Как насочваш женската енергия в работата си?

Смятам, че често жените или моите приятелки се държат по мъжки. Като спортист, отдавна вече бивш, /спортът бе мъжки в младежките ми години - Военно-приложен многобой – кандидат майстор на спорта съм/, общувах предимно с мъже, защото те бяха повече от нас. После в ОУ „Любен Каравелов” във Видин преподавах 10 години ФВС и то отново в мъжки колектив. По-добре се работи, или поне аз се разбирам прекрасно с мъжете – няма суета, кой какво и за кого казал, няма мрънкане. Вършила съм така наречена „мъжка работа”, защото години наред живях сама и разчитах на себе си. Не схващам какво е женска енергия или суета.


Коя е последната ти мисъл вечер?

Дали свърших всичко, което трябваше за деня? И преди и сега, въпреки че като пенсионер, мога да отлагам някои задачки ☺


Снимка: Личен архив

Как завършваш един ползотворен ден?

Когато децата, които си докоснал като педагог, са успели да сбъднат своя мечта; когато внучките са до мен и заспят вечер с поредната приказка; когато усмихна дъщеря ми и ѝ

помогна; когато у дома има уют и спокойствие, знам че съм била полезна на някого, заспивам спокойна с мисълта, че денят е бил добър. А утре, кръговратът започва

с нови сили /смее се/.


ТЯ във Видин е на 20 декември от 17:30 в лоби бар на хотел Дунав.

ТЯ във Видин представя активните жени на Видин и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието е част от мрежата на "ТЯ в България" към фондация "Екатерина Каравелова" и се организира на доброволчески принцип от Ели Цветанова, Ева Маринова, Жасмина Цветанова и Ясмина Витанова.


 

Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"



180 views0 comments
bottom of page