През юни ТЯ в Плевен представя Десислава Бетова. По професия консултант по кърмене и акушерка. По душа - пътешественик. Майка на Яна, Елена и Теодор. Най-добре я описва фразата: "Слушам, усмихвам се, кимам. После правя това, което съм си решила първоначално”.
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
Тананикам си песен, която ми е влязла в главата от предния ден или съм слушала преди да заспя.
Каква искаше да станеш, като пораснеш?
Имах много кукли и им бях майка или учителка.
В двора на баба ми бях медицинската сестра на партизаните - превързвах рани, бърках кал и листа, пишех списъци с имена…
После исках да съм в Родопите, да пиша книги, да събирам информация за това как са живели хората преди.
Сега бих станала билкарка, бих забърквала кремове и тинктури.
В другия живот искам да се занимавам професионално с йога и танци.
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка и как се разви твоята кариера?
Завърших Етнология в Исторически факултет на СУ, но после се занимавах много малко с антропология. Скоро след това родих. Преди да стана майка за втори път, работих в медийна агенция и за кратко като журналист.
Майчинството беше причина за смяна на интересите ми. По принцип съм човек, който обича да споделя нещата, които е научил. Раждането и кърменето като физиологични и психични процеси са много много интересни, цялата наука, на която се базират - също. И като добавим емоциите или това, че на жените ни се налага да пуснем контрола, да сме инстинктивни, докато минаваме през тези процеси – става още по-интересно. Бях запленена и от периода след раждането, когато трябва да забравиш колко си цивилизован и да се водиш по ритъма на бебето. Общо взето – безвремие, гушкане, безусловна любов, бавно живеене, разходки. Справях се с лекота в първите си месеци като майка, но виждах, че не за всички е така. Към онзи момент имах нужда да споделя това, исках да помогна на възможно най-много жени да улеснят живота си с бебето, да се наслаждават на кърменето. През 2010 г., когато се роди третото ми дете, станах доброволен консултант към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“. По време на обучението научих колко различни трудности с кърменето срещат майките и с колко митове трябва да се преборим. Разбрах, че понякога има да се свърши малко работа и трябва да мине време, преди жената да може истински да се зарадва на бебето и на това, което тялото и може да прави.
Вече бях родила и другите си две деца и можех да разбера колко по-различно протича раждането, когато си добре информиран и подготвен за него и когато имаш подкрепа, докато се случва. Записах се в Медицинския университет на 34 годишна възраст, когато най-малкото ми дете тръгна на детска градина. Когато започнах работа като акушерка, той стана ученик в първи клас.
В края на 2018 г. взех сериозен изпит и успях да стана първата акушерка в България с титлата IBCLC или „сертифициран от международен борд консултант по кърмене“. Това е нещо като златен стандарт в подкрепата за кърмене по света, а на територията на САЩ е със статут на отделна професия. Позволява откриването на частна практика, обучаване на медицински специалисти и доброволци, работа по политиките на болниците и институциите в полза на каузата и науката за повече и по-дълго кърмени бебета. От 2010 г. провеждам обучения и срещи с бременни и майки свързани с кърмене, захранване и отбиване, а от 2017-та и подготовка за раждане и грижи за бебето. В последните години работя като болнична акушерка. Продължавам да правя и домашни посещения и онлайн консултации по кърмене.
Развитието ми се обляга и на лична трансформация, която наистина е дълбоко преживяна – от доброволец и „една от вас майките“, влязох в ролята на професионалист и по-зряла жена с опит, който да предавам.
Напоследък обичам да говоря за един друг аспект от работата си – овластяването на жените. Някои имат нужда от много подкрепа, докато се почувстват уверени, че могат да се справят с раждането или с грижите за бебето. На други им трябва съвсем малко, за да започнат да се отстояват и да заявят пред всички и пред себе си – това е моето тяло, това е моето бебе, аз избирам – къде и как да го храня, дали и как ще го раждам, колко да го нося и гушкам, ще спи ли в леглото ми, как ще се казва (да, някои жени трябва да се преборят и с това).
Да наблюдаваш как една жена се превръща в майка или как това и е вродено и лесно, е много зареждащо.
С какви трудности се сблъскваш в работата си?
Едно ще кажа - работя в българска болница в провинцията. Само по себе си това е диагноза и плаче за клинична пътека.
Как прекарваш свободното си време? Какви хобита имаш?
Пътувам, когато имам възможност. Работата с хора е доста изцеждаща понякога и ако искам да си почина или да се изключа – живея няколко дни в Netflix или НВО, те предлагат достатъчно паралелни реалности. Нямам време за хобита.
Какво те вдъхновява?
Контактът с човешки и котешки бебета.
Контактът с природата.
Изкуството във всичките му форми. То е нещо, към което непрекъснато изпитвам любов и благодарност. По време на пандемията бях също толкова съпричастна към актьорите, музикантите и танцьорите, които останаха без работа, колкото и към болните хора или колегите, които ги лекуваха.
Защо в Плевен?
Обожавам комуналния живот, при който няколко семейства се събираме да свършим някаква работа или да се забавляваме заедно. Така нито гледането на деца, нито ежедневните задачи тежат толкова. Това дойде като бонус, когато се върнах да живея в Плевен. Децата ми също получиха свое племе - сега са в тийн възраст, имат трайни приятелства от бебешките си години и най-вече среда, в която да правят контролирано глупости. Тук всичко е на пешеходно разстояние, има прилични детски градини и училища. Има баби, дядовци и лели. Иначе не бих живяла в Плевен, а някъде до море, река или езеро. Но тук имаме общност.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Не съм се замисляла какво е Женска енергия… Ако трябва да визуализирам – представям си я като вода. Или вълна, звук. Определено нещо гъвкаво, адаптиращо се към средата и ситуацията, носещо се над нещата, но и проникващо навсякъде 😊
Професията ми, освен знания, изисква много съпричастност, умение да регистрираш нуждите на човека срещу теб, наблюдателност, способност да вършиш няколко неща едновременно и да виждаш малките детайли в голямата картина. Умението да общуваш е точно толкова важно, колкото и това да можеш да си свършиш качествено медицинските манипулации. Ако човек успее да развие или има тези качества, би станал добра акушерка.
Коя е последната ти мисъл вечер?
Различни са. Например:
„Обичам да спя! Най-после!“ или нещо подобно, съпроводено с хвърляне на сутиен и чорапи.
„Защо сега ми е обърнал гръб. Дали още ме обича…?“
„ИСКАМ ТЪПАТА ВОЙНА ДА СПРЕ!“
„Писна ми да ме боли корема, трябва да спра глутена за 394968 път“…
Най-често си тананикам нещо.
Как завършваш един ползотворен ден?
Навремето приемах за ползотворни дните с възможно най-много свършена работа. Сега свободното ми време е приоритет и си го търся активно – добър е денят, в който съм имала време за себе си и качествен контакт с близките хора. Да отида с мъжа ми за риба или другаде за ден; да гледам театрална постановка с голямото дете, да отида на масаж, да прочета нещо, което съм си набелязала, да имам време за сериала си. Да поставям моето удоволствие на преден план – това помага после да съм пълноценна в работата си и да имам мотивация за всичко, което трябва да се свърши. Обичайно, какъвто и да е бил денят, завършва с припадане в леглото с телефона.
Какво е за теб успешната жена?
Жена, която постига поне част от целите, които си е поставила и изпитва удоволствие, преминавайки през този процес. Ако успее и да не се изпепели от амбиция и изисквания към себе си – най-добре. Понятието успех не ми е в речника като цяло.
Какво послание би искала да предадеш на по-младите дами?
Ужас…Прекалено много неща са…
Да са по-често Диви, отколкото Дами.
Да следват сърцето си. Да се научат да поставят граници.
Да потърсят помощ, ако са в нужда. Да не се самозалъгват.
Да имат свой женски кръг или поне 1-2 искрени приятелства.
Да се грижат за себе си. Да не се страхуват от промяната.
Да се забавляват. Само днес си на 18, само днес си на 25, на 43, на 58…
Live that life, girl! Live that life!
ТЯ в Плевен е на 21 юни от 18:00 в кафе "Бордо".
ТЯ в Плевен представя активните жени на Плевен и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието е част от мрежата на "ТЯ в България" към фондация "Екатерина Каравелова" и се организира на доброволчески принцип от Николайка Цонева, Петя Василева и Диана Тотинска.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"
