Активните жени на Габрово: Запознай се с Весела Димитрова

На октомврийското издание на ТЯ в Габрово ви срещаме с Весела Димитрова – занимава се с психология и дигитален маркетинг. Весела е психолог в НУ "Васил Левски"гр. Габрово от 5 години и се стреми да помогне на децата и техните родители да се чувстват спокойни и уверени в училище и извън него. Вярва, че детството е един от най-важните периоди в развитието на човека и наша отговорност и задължение е да направим този период максимално спокоен и ползотворен за тях. Весела е майка на 7-годишна дъщеря и е наясно с предизвикателствата на съвременните родители, което я прави още по-мотивирана да дава най-доброто от себе си в работата си.


Коя е първата мисъл, с която започваш деня си?

Първата ми мисъл е „Как да намеря кафе“, след това всичко се подрежда. Историята познава и случаи, в които не съм го намирала, та ще използвам случая да се извиня на потърпевшите. 😊


С какво се занимаваш професионално?

Професионално се занимавам с психология и дигитален маркетинг, непрофесионално със „сомелиерство“. 😊


Вече 5 години съм психолог в НУ „Васил Левски“, гр. Габрово и имам честта да работя с едни изключителни професионалисти, в лицето на колегите и директора, от които се уча всеки ден. В работата ми се старая да поддържам позитивен психологически климат в училище, всяко дете да се чувства оценено и зачитано като личност, а всеки родител – спокоен, че детето му получава нужните грижи и внимание.


По стечение на обстоятелствата, малко след като завърших гимназия, започнах да се занимавам с дигитален маркетинг – тогава това беше една все още прохождаща сфера, която се разви изключително бързо за последните 10 години. Сега работя и в една от най-утвърдените IT компании в България, в екип от страхотни професионалисти и се занимавам с различни аспекти от дигиталния маркетинг като създаване на съдържание, социални медии, онлайн търговия, комуникации, брандинг и др.


А в свободното си време?

В свободното си време много хора мислят, че се заяждам с непознати на тема, граматика и правопис в социалните мрежи, но това не е вярно! 😊


Създател и администратор съм на Фейсбук групата „Габровски майки и татковци“, която благодарение на грижите и усилията, които полагаме с Ина Тотева и Надя Колева, се е превърнала в сигурна зона, в която всеки може да потърси информация, помощ и подкрепа и в която се е оформила много активна и силна родителска общност. Благодарение на дейността ни там имаме възможност да си помагаме и да се подкрепяме с други активни габровски жени като Рали Манолова, Жанета Кирчева, Елиза Ковачева и много други.


*При прием в групата, новите членове трябва да отговорят на въпроса: „Как се пише правилно: „детски“, „децки“ или „детцки“.


Истински свободното време го отделям за семейството си и най-вече за дъщеря ми, която ми дава силата и смелостта да постигам целите си . Тя е най-хубавото нещо в живота ми и причината да се опитвам да бъда по-добра версия на себе си с всеки изминал ден!

Защо в Габрово?

Основната причина да бъда в Габрово е любовта. След като завърших Национална Априловска гимназия, заминах да уча психология в един от най-престижните университети във Великобритания – The University of Warwick. Това беше може би най-голямата ми мечта в конкретния момент, но клишето, че най-много сълзи са изплакани по сбъднатите мечти, се оказа вярно за мен и след като завърших първата година, се върнах в България, защото реших да послушам сърцето си и за щастие – не сбърках. 😊


В последствие сме имали възможност да живеем извън Габрово и извън България, но вземайки предвид предимствата и недостатъците, Габрово всъщност се оказа едно прекрасно и спокойно място за живот и отглеждане на деца. Надявам все повече хора да вземат решение да създадат семейства тук, да спомогнат със знанията и уменията си за това градът да върви напред и да се фокусират повече върху положителните аспекти на живота, а не върху проблемите и неуредиците. Габрово има голям потенциал, но той няма как да бъде развит без основния му ресурс – хората.


Как избра своето призвание?

Човек рядко се насочва към помагаща професия по случайност. В най-ранните ми години за мен основно се грижеха баба ми и дядо ми. Баба ми беше учителка по български език и литература в помощното училище в с. Царева ливада и винаги се грижеше за всички в семейството. Спомням си, че дълги години след като се беше пенсионирала, вкъщи идваха нейни бивши ученици, които тя посрещаше като свои родни деца. Тя беше от онези силни и борбени жени, сякаш изпреварили времето си и тя ми показа, че в живота не вземането, а даването ни прави щастливи и пълноценни хора.


От малка обичам да наблюдавам хората и винаги съм била заинтригувана от това колко си приличаме и колко сме различни едновременно. Всеки човек е уникална компилация от качества и потенциал и опознаването на човешката същност и спецификите на психиката е едно вълнуващо предизвикателство.


Хубаво е, че днес психологията и грижата за психичното здраве са все по-добре приети в обществото и има все повече информация за спецификите на човешката природа, която е достъпна не само за специалисти.


В момента фокусът ми на работа са децата и тук бих казала, че професията сама ме избра и смятам, че това е едно от най-добрите стечения на обстоятелствата, което можеше да ми се случи. Работата ми е отговорна и емоционално натоварваща, но когато си тръгна от училище и знам, че съм помогнала за поне една детска усмивка или че съм успокоила поне една родителска тревога в този ден, се чувствам удовлетворена.


Какво те вдъхновява?

Разнообразието. Хората. Новите знания. Децата. Работата. Усмивките. Доброто отношение. Скучните, но спокойни дни. Книгите. Любовта.

Като цяло съм способна да намеря вдъхновение и в най-прозаичните неща, защото живея с нагласата, че всеки ден е подарък и заслужаваме да извлечем максимума от него.


Разкажи ни за инициатива, по която работиш в момента?

Към момента разработвам серия от социално-психологически тренинги и арт-терапевтични ателиета за групова работа по различни теми, но те ще могат да бъдат реализирани най-рано след като се успокои епидемиологичната обстановка. За тази година фокусът ми е по-скоро върху надграждането на собствените ми знания и умения, защото човек не трябва да спира да се усъвършенства и да следи тенденциите, ако иска да бъде добър в работата си.

Какви предизвикателства срещаш?

Основното предизвикателство, с което се сблъсквам, се нарича „Нали си психолог“ 😊


По принцип предизвикателствата ми действат мотивиращо и в повечето случаи се амбицирам да ги преодолея, но изключително много ме натоварва, когато трябва да отговоря на нечии очаквания към моята личност, която със сигурност се различава от фантазния образ на психолога, изграден в съзнанието на много хора. Разбира се, винаги се опитвам да търся забавната страна на нещата и реагирам с чувство за хумор – любимата ми копинг-стратегия.