• SheinPlovdiv

Активните жени на Велико Търново: Запознай се с Милена Симеонова

Милена Симеонова. Снимка Ясен Георгиев

Визуална идентичност на ТЯ във Велико Търново е дело на Милена Симеонова. Тя е художник и аниматор на свободна практика с интерес към визуалния разказ. Завършва анимационно кино и графичен дизайн в Нов български университет. Преди 3 години и половина се мести да живее и твори във Велико Търново.

В Академия 'Екатерина Каравелова' чрез социалния формат "ТЯ в…"™ сме се посветили на създаването на общности и във всеки град и макар и с наша помощ в началото с организацията на първите събития, всеки един детайл в събитията е дело на местната общност.


Много сме щастливи, че именно визуалния разказвач на истории Милена Симеонова, която живее и твори в старата столица, създаде визията на ТЯ във Велико Търново! От разговора с нея, разбираме какво привлече Милена да работи в комикс формат, как се е зародила идеята да самоиздава свои книги и какво предстои пред нея.


Разказ чрез рисунка или разговор с думи?


Не знам дали тези неща могат да се сравняват. Но е вярно, че използвам творчеството си като един вид общуване със света и с хората. То е много различно от общуването ми в личен план, като човек с човек, но усещам, че имам нужда да общувам със света като разказвач. Защото има неща, които ме вълнуват и искам да ги споделя, но те сякаш не се подчиняват на това да бъдат изказани в разговор, и си струва да бъдат изразени по друг начин.


Какво те привлече в комикса и какво те задържа в тази артистична медия? И колко години вече всъщност се занимаваш с комикси?


Може да се каже, че се занимавам малко по-усилено с комикси от гимназията. Подобно на други художници, в детските си години съм рисувала много, но не съм правила комикси. В един момент открих комиксите като лесен начин за разказване. Като дете исках да стана режисьор на филми и в последствие учих анимация. Тя ми се разкри като нова възможност за визуален разказ. След като се дипломирах, се върнах отново към комикса.


Date-dreamers 2018. Личен архив на автора.

Защо това ме е привлякло и продължава да ме привлича? Говорейки като автор, свързано е с директността на комикса - хващаш лист и молив и действаш. Анимацията рядко е толкова бърза за създаване. Това си има своя чар и предимства, но с комикса се чувствам повече в свои води, по-овластена. Говорейки като читател/зрител, свързано е с двете измерения - пространство и време. Анимацията е само визуална, усещам я някак недосегаема. Комиксът, особено в книжна форма, може да ти стане много по-близък, ти - читателят - определяш как тече времето.

All my lives 2017. Личен архив на автора

Как стигна до издаването на комикси?

Беше може би случайно. Както споменах, в гимназията рисувах комикси, които качвах онлайн и не съм си мислила, че мога да направя издание. Но докато бях в трети курс, в София започнаха да се случват, макар и много малко, събития и проекти свързани с комикси. Тогава, през 2010 година, мисля че за пръв път видях нови български комикси и това отново разпали интереса ми. Срещнах други хора, които имаха интерес към същото. Постепенно, когато започнахме да търсим повече информация, разбрахме, че хората издават такива сборници и книги без помощта на издателство. Това за нас беше нов свят. От там си казахме защо пък да не направим и ние издание? Тогава имахме и възможността да вложим средства, за да създадем първия брой на “Ко-миксер”, а от там нататък нещата се завъртяха. Благодарение на това, че бяхме заедно и че имахме тази обща идея, изданието стана възможно. Освен тази материална част, другото позитивно нещо, е че когато си в колектив, вие се подкрепяте в общата цел, за която се борите и това ви сближава и прави нещата малко по-трудни за разпадане.

We are the hero, 2019. Личен архив на автора.

Какво според теб е било успешно в проектите ти досега?

Струва ми се, че успешна в моите проекти е била някаква универсалност, към която аз невинаги се стремя. И в комикс изкуство има трендове, и ми се струва, че повечето от публикуваните ми работи са имали нещо общо с тези трендове. В интерес на истината, най-много съм си позволявала да експериментирам именно в комикса, защото там няма кой да ми каже нещо (смее се). И това беше много интересна възможност. Впоследствие творби, които съм публикувала в “Ко-миксер” бяха публикувани и в други издания. Мисля че това, това което е било успешно, е някакъв опит за визуален експеримент. Някаква лаконичност също. Това е нещо, което научих от анимационното кино. Там основно разказа също е без думи, разказваш само визуално, това наистина много е повлияло на творчеството ми. Мисля, че тези творби, които могат да кажат повече с малко похвати са успешни.

Heavy head 2019. Личен архив на автора

The final frontier, 2012. Личен архив на автора

Казваш, че те са попадали в някакви трендове, ти стремяла ли си се към това? Следяла ли си тези трендове?

Не съм се стремяла да следя трендове, по-скоро естетики, които са били предпочитани, са допадали и на мен. Нещо, за което съжалявам е, че през годините ми в университета не съм търсила повече от творчеството на съвременни комикс автори. Честно казано аз си мисля, че е трябвало още повече да експериментирам. Сега се опитвам да наваксам, но с малко по-рафинирана цедка. Искам да се запозная с много неща, но да приема само някои от тях в своето творчество. Оценявам ги за това което са, но искам да съм сигурна, че това, което внасям в моя стил е нещо, което наистина усещам като правилното за моето творчество.


Relation shapes 2018. Личен архив на автора
Resonance, 2013. Личен архив на автора

Тоест ти в момента се стремиш към експеримент? Нещо спира ли те? Аз всичко чувствам като експеримент, защото все ми се струва, че не работя достатъчно. В проектите, които ми се отдаде възможност да направя, винаги мисля как да вкарам нови елементи, които не съм прилагала, за да се опитам да науча нещо ново. Понеже както казах мисля, че това ми е липсвало, в началото на 20-те ми години когато си мислех, че знам всичко (смее се).


Има ли тема, която може да се проследи отново и отново в твоите комикси?


Не съм сигурна, че може толкова ясно да се проследи, но темата, която много силно ме вълнува е темата за възприятията. За това как виждаме света и как всеки от нас го разбира по различен начин. Стремя се да покажа, че всичко е относително, защото начинът, по който виждаме света, е пречупен през нашия мозък, през нашите възможности и онова, което знаем. Във връзка с киното, чух едно наблюдение на психолога Питър Десберг, който мисля да споделя в контекста: “The eyes don’t tell the brain what they see, the brain tells the eyes what to look for.” Очите не казват на мозъка какво виждат, мозъкът казва на очите за какво да се гледат (бел. ред.). Това ме вълнува, защото често се чувствам неразбрана и ми е трудно да разбера другите. Вярвам, че всеки вижда нещата по различен начин и това, че не се разбираме е част от това да бъдеш човек.


Отличителна черта в твоите разкази е, че няма диалог и има съвсем малко текст, защо?


Както споменах, много ми е повлияло анимационното кино. Там основно учихме драматургия на късото кино и в частност анимацията много често е без думи. Това е нещо, което много ми хареса и вкарах в комиксите си. Творбите, които създавах в гимназията бяха доста по-различни от кратките комикси, които започнах да рисувам в подследствие. За мен да разказвам без думи е един вид предизвикателство - как мога да направя моята идея ясна по визуален начин? Освен историите, които имам желание да разкажа, това всъщност е другото, което ме мотивира да творя в комикс форма. Смятам до някъде, че всички истории са разказани, но не всички истории резонират с всички хора. Може би начинът, по който аз разказвам, би резонирал с определени хора и те ще разберат тези истории, по техен начин.

Какво те вълнува и какво вдъхновява твоите разкази?


Вълнувам се от взаимоотношенията между хората и моментите, в които се разбираме, не се разбираме. Или си мислим, че сме се разбрали, но всеки си живее в собствен свят.


Dreamlover, 2019. Личен архив на автора

Имаш ли среда със съмишленици в Търново?


По-скоро не и това известно време ме натъжаваше, и ме обезкуражаваше. Но после си казах, че трябва да се опитам да намеря хора, и затова правя срещи в ТАМ за рисуване и пийване (Drink&draw) където хора с интерес към рисуването могат да се съберат и евентуално да започнат нещо общо. Просто да се срещнем и да си сверим часовниците, както се казва.


Няколко думи за представянето на Date-dreamers в ТАМ?


Беше много хубаво, дойдоха хора. Говорих за идейното създаване на книгата и за работата по нейното отпечатване. Имаше интерес и ще се радвам да правим други такива събития. Чувствам се много благодарна на хората от ТАМ, че приютиха събитието и много ме подкрепиха.


На какви събития обичаш да ходиш и къде най-често ще те открием?


Обичам киното и се опитвам да гледам интересни филми, така че ако има някъде интересни прожекции, може и да съм там, не се знае.


Какво предстои за теб?


Имам идеи за още книги, ще се радвам да направя още една работилница през 2020 г., общо взето се опитвам да намирам интересни проекти и начин да реализирам идеите си.

В момента обновявам моя сайт. Там хората ще могат да прочетат за настоящите ми проекти, както и да видят някои от кратките комикси, които съм правила през годините.


>>>>


През 2014 Милена кандидатства в Национален Филмов Център и е одобрена за филмов дебют за късометражен анимационен филм с анимацията “Мъничка” (2016).


Между 2011 г. и 2018 г. с колеги издава "Ко-миксер" - комикс сборник с некомерсиална цел, който набира участници чрез отворена покана. През годините твори предимно кратки комикси, публикувани в независими издания в Европа и САЩ.


През 2017 г. започва проекта "All My Lives", който представлява три полу-автобиографични комикс книги (зинове). Третата от тях - "Date-dreamers" - Милена представи на 7-и декември 2019 г. в пространството за културни и социални срещи ТАМ, Велико Търново.


Своеобразно продължение на работата ѝ по „Ко-миксер“ е сборникът “Търновкомикс”. „Търновкомикс“ се случва в две части, като първата е тридневна среща във Велико Търново, която включва отворена комикс-работилница, обиколка на града и работа по индивидуални проекти. Във втората част участниците имат време да завършат проектите си – кратки комикси, свързани с техните преживявания в града.

Предстоят представянето на сборника, както и самостоятелна изложба на Милена в пространството 1м2 Изкуство, курирана от Мартина Йорданова в клуб ТАМ.


Награди и публикации:

2019 Flock, by M. Simeonova, published in comics anthology “Samandal” (Lebanon) issue 16


2019 “Social Network” - Best script prize, Balkans festival of young comics creators Leskovac, in Leskovac


2019 “We are the hero” - third place, Contest for socially engaged art, organized by The Bulgarian Center for Not-for-Profit Law (BCNL)


Website: www.allmylives.online

Instagram: @installmylives Facebook: @faceallmylives

Behance: @milenabird


>>>>>

Интервюто е изготвено от Весислава Желева, доброволец към „Акад. Екатерина Каравелова ”в координирането на социалния формат “Тя във Велико Търново”, и стажант в TAM, независим проект и културно място, което функционира като бар и пространство за

събития и общности.


>>>>>

Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!


ТЯ във Велико Търново се организира на доброволчески принцип от Деница Милушева и Весислава Желева. Може да номинирате следващите вдъхновяващи жени, които да говорят на събитието, попълвайки този формуляр - >

https://form.jotformeu.com/91263062887362


Следи информация за всички събития в инстаграм и фейсбук.