Активните жени на Велико Търново: Запознай се с Милена Симеонова

Милена Симеонова. Снимка Ясен Георгиев

Визуална идентичност на ТЯ във Велико Търново е дело на Милена Симеонова. Тя е художник и аниматор на свободна практика с интерес към визуалния разказ. Завършва анимационно кино и графичен дизайн в Нов български университет. Преди 3 години и половина се мести да живее и твори във Велико Търново.

В Академия 'Екатерина Каравелова' чрез социалния формат "ТЯ в…"™ сме се посветили на създаването на общности и във всеки град и макар и с наша помощ в началото с организацията на първите събития, всеки един детайл в събитията е дело на местната общност.


Много сме щастливи, че именно визуалния разказвач на истории Милена Симеонова, която живее и твори в старата столица, създаде визията на ТЯ във Велико Търново! От разговора с нея, разбираме какво привлече Милена да работи в комикс формат, как се е зародила идеята да самоиздава свои книги и какво предстои пред нея.


Разказ чрез рисунка или разговор с думи?


Не знам дали тези неща могат да се сравняват. Но е вярно, че използвам творчеството си като един вид общуване със света и с хората. То е много различно от общуването ми в личен план, като човек с човек, но усещам, че имам нужда да общувам със света като разказвач. Защото има неща, които ме вълнуват и искам да ги споделя, но те сякаш не се подчиняват на това да бъдат изказани в разговор, и си струва да бъдат изразени по друг начин.


Какво те привлече в комикса и какво те задържа в тази артистична медия? И колко години вече всъщност се занимаваш с комикси?


Може да се каже, че се занимавам малко по-усилено с комикси от гимназията. Подобно на други художници, в детските си години съм рисувала много, но не съм правила комикси. В един момент открих комиксите като лесен начин за разказване. Като дете исках да стана режисьор на филми и в последствие учих анимация. Тя ми се разкри като нова възможност за визуален разказ. След като се дипломирах, се върнах отново към комикса.


Date-dreamers 2018. Личен архив на автора.

Защо това ме е привлякло и продължава да ме привлича? Говорейки като автор, свързано е с директността на комикса - хващаш лист и молив и действаш. Анимацията рядко е толкова бърза за създаване. Това си има своя чар и предимства, но с комикса се чувствам повече в свои води, по-овластена. Говорейки като читател/зрител, свързано е с двете измерения - пространство и време. Анимацията е само визуална, усещам я някак недосегаема. Комиксът, особено в книжна форма, може да ти стане много по-близък, ти - читателят - определяш как тече времето.

All my lives 2017. Личен архив на автора

Как стигна до издаването на комикси?

Беше може би случайно. Както споменах, в гимназията рисувах комикси, които качвах онлайн и не съм си мислила, че мога да направя издание. Но докато бях в трети курс, в София започнаха да се случват, макар и много малко, събития и проекти свързани с комикси. Тогава, през 2010 година, мисля че за пръв път видях нови български комикси и това отново разпали интереса ми. Срещнах други хора, които имаха интерес към същото. Постепенно, когато започнахме да търсим повече информация, разбрахме, че хората издават такива сборници и книги без помощта на издателство. Това за нас беше нов свят. От там си казахме защо пък да не направим и ние издание? Тогава имахме и възможността да вложим средства, за да създадем първия брой на “Ко-миксер”, а от там нататък нещата се завъртяха. Благодарение на това, че бяхме заедно и че имахме тази обща идея, изданието стана възможно. Освен тази материална част, другото позитивно нещо, е че когато си в колектив, вие се подкрепяте в общата цел, за която се борите и това ви сближава и прави нещата малко по-трудни за разпадане.

We are the hero, 2019. Личен архив на автора.

Какво според теб е било успешно в проектите ти досега?

Струва ми се, че успешна в моите проекти е била някаква универсалност, към която аз невинаги се стремя. И в комикс изкуство има трендове, и ми се струва, че повечето от публикуваните ми работи са имали нещо общо с тези трендове. В интерес на истината, най-много съм си позволявала да експериментирам именно в комикса, защото там няма кой да ми каже нещо (смее се). И това беше много интересна възможност. Впоследствие творби, които съм публикувала в “Ко-миксер” бяха публикувани и в други издания. Мисля че това, това което е било успешно, е някакъв опит за визуален експеримент. Някаква лаконичност също. Това е нещо, което научих от анимационното кино. Там основно разказа също е без думи, разказваш само визуално, това наистина много е повлияло на творчеството ми. Мисля, че тези творби, които могат да кажат повече с малко похвати са успешни.

Heavy head 2019. Личен архив на автора

The final frontier, 2012. Личен архив на автора

Казваш, че те са попадали в някакви трендове, ти стремяла ли си се към това? Следяла ли си тези трендове?

Не съм се стремяла да следя трендове, по-скоро естетики, които са били предпочитани, са допадали и на мен. Нещо, за което съжалявам е, че през годините ми в университета не съм търсила повече от творчеството на съвременни комикс автори. Честно казано аз си мисля, че е трябвало още повече да експериментирам. Сега се опитвам да наваксам, но с малко по-рафинирана цедка. Искам да се запозная с много неща, но да приема само някои от тях в своето творчество. Оценявам ги за това което са, но искам да съм сигурна, че това, което внасям в моя стил е нещо, което наистина усещам като правилното за моето творчество.


Relation shapes 2018. Личен архив на автора
Resonance, 2013. Личен архив на автора

Тоест ти в момента се стремиш към експеримент? Нещо спира ли те? Аз всичко чувствам като експеримент, защото все ми се струва, че не работя достатъчно. В проектите, които ми се отдаде възможност да направя, винаги мисля как да вкарам нови елементи, които не съм прилагала, за да се опитам да науча нещо ново. Понеже както казах мисля, че това ми е липсвало, в началото на 20-те ми години когато си мислех, че знам всичко (смее се).


Има ли тема, която може да се проследи отново и отново в твоите комикси?