На първото издание на ТЯ в Габрово за 2020-та година ви срещаме с Мариана Проданова - изследовател на проблемите на културата, един от създателите на Регионален център за култура „Фабриката".
Коя е първата мисъл, с която започваш деня си?
Не започвам деня с мисъл. Събуждам се с усмивка. Дори да имам проблеми. Идва ми отвътре. Просто така съм устроена. Казвам си: „Добро утро, ден!”, и очаквам действително денят ми да бъде добър. Преди седмица се върнахме с приятели от Вевчани, Македония. Там един зевзек заяви: „тоа е најубавиот ден и не си го расипувам со никого”. Е, това ми влезе в главата и сега само него си повтарям. Даже започнах да се събуждам с тази мисъл. J В крайна сметка изживявам деня така, както е отреден през моя избор.
С какво се занимаваш професионално?
Аз съм от щастливите хора, които са превърнали в професия нещата, които обичат да правят. За мен това е да пътувам, да „общувам”, формално или не, с хубавата книга, филм, спектакъл, изложба, творец. Завърших българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, но то остана в биографията ми като един вид „разкош”. През 2005 година, заедно с няколко колеги, създадохме Регионален център за култура „Фабриката”, много успешна организация. Станах един вид нейн ръководител (пръв между равни) и това ме мотивира да изкарам втора магистратура: „Арт мениджмънт” в Нов български университет. Сега съм пред защита на докторска степен към катедра „История и теория на културата” в Софийски университет. За това пък ме вдъхнови работата ми в екипа на Велико Търново като кандидат за титлата „Европейска столица на културата 2019“. Свършихме много добра работа като екип, а представянето на града пред оценяващата комисия беше запомнящо се, и градът продължи към финала. Това засили изследователския ми интерес към съвременните предизвикателства пред малките и средните градове и ролята на културата и местната общност в развитието им: културно, социално и икономическо. През последните три години се занимавам като изследовател с проблемите на културата и кризите в управлението й. Предстоят промени в сфера, различна от тази в която работя в момента.
А в свободното си време?
За мен работа и свободно време се сливат в едно. Нямам офис, нямам началник, свободна съм. Времето е мое. Пиша за култура и едновременно с това гледам предавания, свързани с култура, или чета за интересни изложби, постановки, за съживяване на градове и квартали чрез култура, за естетизиране на градски пространства….Това е работа и удоволствие в едно. Разхождам се сред природата или разговарям с приятели и се зареждам с нови идеи и енергия за нови проекти. Казвам, че обичам да мързелувам, но всъщност не мога да стоя на едно място, да бездействам или да не се паля по някоя тема и да решавам, че ще променям света. Най-голямата ми страст са пътешествията и карането на ски. Тогава мислите ми си взимат почивка. Понякога много ми се иска да повървя сама в нощта. Просто така. Но, не бих се осмелила. В този смисъл, бих определила като свободно времето, когато влагам повече емоции и чувства, и по-малко разум.
Защо в Габрово?
Днес градът е обстоятелство за мен. Израснала съм в два емблематични квартала: Лъката и 6-ти участък. Баби, дядовци, родители – също. Явно общността и традициите са били силно приобщаващи, защото никога не мога да ги забравя и продължавам да отстоявам тези ценности. Но, днес чувствата не влизат в бюджетите и в отчетите по проекти. Сега етикетът подвежда за съдържанието, морален императив е усвояването. Габрово става по-удобен за живеене и по-отчужден към хората. Надеждата ми е в младите хора. Техен ред е да създадават спомени, свои семейни истории и традиции, на които да останат верни. Най-важното нещо, което прави едно населено място град са хората, които имат конструктивна цел и кауза, и създават историята на града. Иначе градът се превръща в павилион. В Габрово винаги е имало такива личности. Днес това са приятелите ми, и ако трябва да спомена причина за „защо Габрово”, ще посоча тях.
С какво те привлече сферата на изкуствата и занаятите?
Баща ми свиреше на пиано и на китара и пееше прекрасно, аз свирих на пиано и пеех. Вкъщи беше шумно и весело. Майка ми е с невероятно чувство за естетика на интериора, на празника, на външния вид и с умения да я постига. Живеех в такава среда, която до голяма степен формира вкуса ми към света на изкуствата. Имам потребност да живея в този свят не като бягство, не професионално, а като даденост, като вдишване и издишване. Интересът ми към занаятите е професионалнен и дойде по-късно. Във времето между 2009 и 2017 година „Фабриката” и колегите от ЕМО „Етър” реализирахме много интересни и смислени проекти. Чрез тях научих много за занаятите, като ключов ресурс за развитие, не само в миналото, но и в съвременните условия. През 2016 г. „Фабриката” направи проучване на занаятите в Габрово, Ловеч и Троян, емблематични занаятчийски територии. Целта му беше да покаже, че знаятите са културна ценност и имат непреходна стойност. Едновременно с това имаше идея да се потърсят начини, чрез които те могат да намерят мястото си в съвремения живот и в по-широкия контекст на образованието, дизайна, новите технологии. Заедно с партньори от Европа, разработихме и създадохме „Европейска мрежа за занаяти & дизайн“, като първият реализиран проект на мрежата е „Craft your Future”, по който работим в момента. Знанията и уменията за практикуване на традиционни занаяти са фундаментални. Според мен те ще надживеят дигиталните, и ще са нужни повече на човечеството, ако му се наложи да оцелява.
Какви предизвикателства срещаш?
В обществен план, неолибералните решения, управлявани от печалбата и интереса на малка група от хора, са мой постояннен дразнител. Като такива, те са предизвикателство към решението ми как да защитавам позицията си. Бих искала в обществото да има повече стабилност, солидарност, взаимна подкрепа. В личен план моето постоянно предизвикателство е синът ми. Има силен характер, свободолюбив е и не позволява някой да му се налага. А пък аз, като майка, все си мисля, че знам повече от него. Предизвикателство е да не казвам „а ние на вашите години….”. Няма по-глупава фраза, с която можеш да се препънеш пред един млад човек. В най-общ план, излизането от зоната на комфорта винаги е предизвикателство. То ни дава различна гледна точка, кара ни да се вгледаме и да осмислим слабостите и грешките си, подсилва интуицията ни. В професионален план аз самата постоянно се предизвиквам, като търся развитие в нови сфери и придобивам нови знания или умения. Така утвърждавам собствената си свобода, сила и стойност.
Какво те вдъхновява?
Може да звучи странно, но преди ме вдъхновяваше това, че като член на неправителствена организация съм част от граждското общество, което е независимо от политици, партии, правителство. Че чрез дебати, граждански акции, с подкрепата на авторитетна част от обществото, защитаваме неговия интерес и сме постоянен дразнител на самозабравили се политици, на тартюфщината и на статуквото. Вярвах, че ще станем като другите демократични държави. Научих се да живея с радостта на очакването на неочакваното. Това е новото ми вдъхновение. Няма нужда от драми. И лошото може да бъде вдъхновение, за промяна например.
Разкажи ни за проект, по който работиш в момента?
Споменах за проекта „Craft Your Future” (нещо като „Бъди творец на своето бъдеще”). „Фабриката” и Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” сме българските партньори в този международен проект, управляван от Колежа „Фризланд”, Холандия. Университетът по политехника във Валенсия, Испания, и две дизайнерски компании от Холандия и Испания са останалите партньори в инициативата. Ценното в проекта е опитът да се изследват традиционни знания, забравени техники и технологии и да се предложат съвременни начини за тяхното съхраняване и развитие, и по-конкретно чрез новите технологии, дизайна и възможностите на кръговата икономика. Ролята на лидер в този процес имат младите хора – ученици, студенти, които се обучават в съответните дисциплини. Те обменят знания и опит и това добавя стойност към техните основни занимания. Това е стратегически проект, тъй като се предвижда изработването на учебна програма, която да бъде въведена в трите образователни институции, и съобразена с местните ресурси и възможности. Предвижда се всеки участващ регион да предложи своя стратегия за включване на новите технологии, дизайна и кръговата икономика в съвременното развитие на занаятите и в тяхното опазване. Всеки участник има своята перспектива към поставения проблем, но заедно създаваме един нов, съвременен език за социализация и грижа за културното наследство, и заедно търсим новаторски и творчески идеи и подходи към това. Проектът ще приключи през м. август 2021, когато ще можем да представим конкретни резултати.
Как използваш женската си енергия в своята работа?
Според мен женската енергия е нещото, което категорично отличава жената от мъжа, и й помага да бъде силна не с мускули, а с инстинктивната си природа. Помислете си, може ли да се родят стихове, в които се говори за „тази, която не ще ни вини, когато от чужда любов сме замаяни” или „тази, която ще каже стани, щом клекнем, когато се целят в челата ни” или „тази, която ще ни измени, когато превърнем в пари мечтите си”, ако жената не възхищава именно с тази енергия и сила. За съжаление, пак изразявам собствено мнение, днешната жена е подтиснала връзката с природата и с предците си и ценностите й са различни. Ако пожелае, винаги може да извика в себе си силата, за която говоря. Архетипът съществува хилядолетия, и няма да е съвременната жена тази, която ще го унищожи по кифленски. Всяка жена има избор. Според мен, женската енергия се проявява в крайни състояния и понякога може да бъде й разрушителна. В работата си просто работя с енегрия и страст. Пазя Женската си енергия за „специални” поводи.
Как завършва един твой ползотворен ден?
Най-често завършва със семейна вечеря или с приятели. Напоследък, заради пътуванията и ангажиментите ми извън Габрово, второто се случва по-рядко, но приятелите винаги са имали много важна роля в живота ми и съм благословена с тях. А мисълта, с която винаги си лягам, е че на следващия ден ще се събудя и ще пия кафе. Обожавам аромата и вкуса на хубаво кафе. Имам чувството, че Казандзакис е материализирал в думи мислите ми: "Колко просто и скромно нещо е щастието – чаша вино, печени кестени, звукът на морето…”. Мога да заменя кестените с нещо друго, но виното и морето – не. Такъв би бил прекрасният завършек на един ползотворен ден.
ТЯ в Габрово е на 5 февруари от 18:00 часа в ресторант РеФреш в МОЛ Габрово, бул. Априлов 40.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
През 2020 Академия 'Екатерина Каравелова' в партньорство със Си Ви Ес България и с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България ще сформира 5 нови доброволчески екипа в градовете Плевен, Ловеч, Монтана, Видин и Враца. Научи как да се включиш!
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за изследвания на мира - Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.