• SheinPlovdiv

Активните жени на Габрово: Запознай се с Галина Динева

Updated: Oct 7, 2019

На октомврийското издание на ТЯ в Габрово ви срещаме с Галина Динева - интериорен и графичен дизайнер на свободна практика и преподавател в Национална гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа", гр. Трявна.


Галина Динева, снимка личен архив

Коя е първата мисъл, с която започваш деня си?

Не бих казала, че имам такава. Всеки ден ми е различен от предишния. Ежедневието ми не е подредено. Затова по-скоро се опитвам да го подредя докато се разсънвам.


С какво се занимаваш професионално?

Определям себе си като художник-дизайнер.През 2012 г. завърших НГПИ „Тревненска школа“ със специалност „Интериорен дизайн“. След това продължих с„Индустриален дизайн“ в Националната художествена академия в София, където през 2016г. завърших своята бакалавърска степен, а през 2018 г. и магистратура в същата катедра.

Занимавам се професионално с графичен и интериорен дизайн на свободна практика още от студентските си години. Когато завършвах бакалавърската си степен, с мен се свърза директора на Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа", Орфей Миндов. Покани ме да преподавам „Интериорен дизайн“на мястото на моята учителка Уляна Цанева. И така едва на 23 години започнах да преподавам. Паралелно с това следвах магистратурата си и две години пътувах всяка седмица от София до Трявна. Никога не бях планирала да ставам преподавател. Учех педагогика заради интереса си към философията и психологията, но както е казал Джон Ленън: „Животът е това, което ти се случва докато правиш планове за бъдещето“.


А в свободното си време?

Аз съм човек, който цени и държи изключително много на свободното си време. Използвам го както за почивка, така и за работа. Като всеки творец се нуждая от време да развивам себе си, да рисува и създавам изкуство. Когато си почивам, обичам да съм в природата, да ходя на планина, да пътувам или да карам колело. Тези неща ме зареждат.


Галина Динева, снимка личен архив

Защо в Трявна?

Трявна, заради Национална гимназия за приложни изкуства.


Какво провокира интереса ти към интериорния дизайн?

Още от малка обичам да майсторя и изработвам разни неща с ръцете си, както и да рисувам. Част от летата си прекарвах на село, където имах предостатъчна свобода да развихря въображението си и да експериментирам. Когато станах по-голяма, започнах да помагам на баща си, който се занимава с дърводелство и мебелно конструиране. Обикалях с него складовете за ламинирани плоскости, масивна дървесина и мебелен обков. Помагах му да изработва частните си поръчки за кухни, спални, антрета и т.н. От друга страна часовете по рисуване ми бяха любими. Рисувах с голямо желание, участвах в ученически конкурси и когато дойде време да кандидатствам в гимназия, моята учителка по рисуване Анелия Бояджиева дойде при мен и ми разказа за Тревненското художествено училище. Насочи ме и каза, че имам талант и трябва да опитам да кандидатствам. Послушах я. И така, бях успешно приета в специалност „Интериорен дизайн“. Няколко години по-късно завърших бакалавърска степен в Националната художествена Академия гр. София, специалност „Индустриален дизайн“ и магистратура „Интериорен и екстериорен дизайн“ в същата катедра. Харесва ми да внасям уют, естетика и комфорт. Да съчетавам цветове и материи. Да проектирам, измислям и създавам. Да променям и осмислям дадено пространство, това ми доставя удоволствие.


Какво е усещането да се завърнеш в училището, което си завършила, вече като преподавател?

В началото ми беше странно да влизам в учителската стая и да не говоря на бившите си учители на „Вие“. Доста често ме поправяха за това, но с времето започнах да се чувствам все по- на място. Има нещо специално в това училище. Когато учех там, се шегувахме, че прилича малко на училището за вълшебства„Хогуортс“от поредицата за Хари Потър. Средата там е невероятна, като едно голямо семейство сме. Работим, творим и се забавляваме заедно. Колкото и далеч да стигат възпитаниците ни, винаги се връщат да ни посетят.


Какви предизвикателсва срещаш в работата си?

Работата с толкова много деца може да е доста изтощителна и емоционално натоварваща. Тийнейджърите са в най-бурните си години, в които изживяват и опознават нови неща и емоции. Често се случва да бъдем въвличани в техните проблеми, тревоги и лични преживявания. Случвало ми се е да водя ученичка до тревненската болница, защото е петък следобед и няма друг възрастен наблизо.

Когато си в училище, ти си фигура за пример, трябва да си спокоен, позитивен и в перфектна форма. Имало е дни, в които се е налагало да подтискам емоциите си пред тях. Това е най-голямото ми предизвикателство. Без значение какво се случва с теб, ти трябва да си винаги стабилен и усмихнат. От друга страна тези ситуации са ми помагали по-бързо да се справя с личните си проблеми и да си стъпя на краката.


Какво те вдъхновява?

Най-голямото ми вдъхновение е природата и нейната красота. Вдъхновяват ме и хора, които се борят и постигат мечтите си. Вдъхновява ме и да гледам прогреса на учениците си.

Галина Динева, снимка личен архив

Разкажи ни за проект, по който работиш в момента?

Работя по няколко малки проекта за графична идентичност, но смятам да ви разкажа за най-големия, по който работим заедно с няколко организации от България и чужбина. Проектът се казва CraftYourFuture / CYF. Той е финансиран по програма Еразъм+, като главен организатор е колежът във Фрийзланд, Нидерландия. Проектът е насочен към развитието и запазването на занаятите, създаването на кръгова икономика и намаляване на потреблението на продукти, които замърсяват околната среда. В него участват три държави, Нидерландия, България и Испания, от които два университета и нашето училище в Трявна, а като съорганизатор от българска страна освен училището в Трявна е и сдружение „фабриКата”. Проектът е с продължителност три години. Всяка държава организира по една обучителна седмица, в която взимат участие по 5 ученика/студента от всяка държава и двама учители. Този септември обученията се проведоха в Тревненската школа. Бяхме подготвили разнообразна програма, в която участниците имаха възможност да се докоснат до тревненския стил на дърворезба и иконопис. Поставихме им задачи, с които да провокираме креативността и знанията им. Използвайки занаятите на старите майстори и съвременните технологии, те трябваше да проектират предмет, който да е екологично устойчив. Отделно от обучителните седмици, започнахме да оборудваме чисто нова зала в училището, която е предназначена за „Учебна лаборатория”, в която инсталирахме три 3Dпринтера, подарък от организаторите на проекта и още един, купен с училищни средства. Тази съвременна работилница ще ни даде възможност да свържем тези занаяти, които са така ценни за нас, със съвременните деца и съвременния начин на живот.Освен учебните дейности, наша задача е да създадем регионални алианси, с които да разработим регионална стратегия за развитие на занаятите.Проектът ще приключи през 2020 година, като повече подробности и снимки от събитията, свързани с него може да намерите на Фейсбук страницата - https://www.facebook.com/craftyourfuture21/


Галина Динева, снимка личен архив

Как използваш женската си енергия в своята работа?

Повечето ни деца в училище са от различни краища на България. Налага им се да се научат на самостоятелност и отговорност от ранна възраст, защото са далече от родителите си. Освен техни учители, понякога се налага да сме и тяхна подкрепа. Когато преподавам, обичам да не разделям себе си от учениците. Обичам да говоря с тях, да ги изслушвам и разбирам. За мен е важно заедно да създаваме една приятна и спокойнатворческа среда, в която всеки да се чувства добре и свободен да бъде себе си. Ето тук смятам, че се проявява така наречената женска енергия.


Как завършва един твой ползотворен ден?

Денят ми завърша доста късно и обикновено пред компютъра, довършвайки нещо в последния момент. След това мога да се отдам на сладка и спокойна почивка.


ТЯ в Габрово е на 2 октомври от 18:00 в ресторант РеФреш, бул. Васил Априлов, МОЛ Габрово, последен етаж.

*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!