На третото издание на "ТЯ в Плевен" ви срещаме с Ралица Петрова - майка, арт терапевт, художничка, преподавател и художествен ръководител на арт школа Таланти гр. Плевен. Помага на деца, като ги вдъхновява да творят и да помагат на други деца.
Ралица е част от доброволческия екип на Тя в Плевен, нейно дело е и логото ни за града.
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
Благодаря ти Боже и днес ми помогни да изживея един смислен ден! Мисля си, че днес ще ми се случи нещо хубаво.
Каква искаше да станеш, като пораснеш?
Помня, когато бях на 7-8 години, писахме съчинение на тази тема. Имам по-голяма сестра и исках да стана "каратистка, за да бия кака наляво и надясно"- това бях писала. След това съчинение учителката дойде да провери дали всичко е наред вкъщи. По онова време учителите ходеха по домовете на децата и гледаха дали имат условия да са ученици ( бюро, материали и т.н.) Имаше период, в който исках да стана полицай, но бързо се осъзнах. В училище най-много ми вървеше биологията, химията, изобразителното и физическото. Започнах да уча в биологична паралелка с намерение да продължа с медицина. Но точно последната година направих пълен обрат. Цялата история ще разкажа на самото събитие „Тя в Плевен“ на 21.10.
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
или С какво се занимаваш професионално?
След като завърших „Факултет по изобразително изкуство“ във В.Търново, работех в сферата на фризьорството и ходех по световни изложения в Италия. Започнах да уча италиански език с цел да отида и работя там. Но развих алергии към храни от аерозолите и химикалите и пак трябваше да направя пълен обрат. Лекарите ме предупредиха да спра. Сега работя това, което съм завършила и искам. Преподавам на деца от 5 до19 години изобразително изкуство в арт школа Таланти гр.Плевен. Децата се развиват, печелят конкурси, участват в изложби, приемат ги в художествени паралелки, влизат в желани специалности из различни университети в страната, получават знания, които в сферата на образованието няма как да им се дадат. Опитвам се винаги да направя нещо ново и различно за тях, да пробват техники и материали, които иначе не биха познавали. Те ще решат дали искат да продължат професионално с изкуство. Хубаво е, че много неща се промениха и изобразителното изкуство вече е нужно, дори наложително в различни професии.
Как прекарваш свободното си време?
То е лукс. Но като вляза в лукса, ходя за риба, чета книга, слушам джаз или руска музика.
Какви хобита имаш?
Хобито ми е професията или професията ми е хобито.
Какво те вдъхновява?
Промяната! Движението и различното. Вдъхновяват ме истински успели жени и мъже, които съвсем не е задължително да са световно известни. Хора, движени от интуицията си, безпартийни, умни, можещи. Вдъхновява ме умната книга, природата, разглеждането на стойностни творби на старите майстори.
Защо в Плевен?
Заради мъжа ми, но през по-голямата част от времето не е в България. Живея в Плевен, работя, завърших арт терапия, едновременно уча психология и психо-биология(НГМ) и отглеждам сина си сама. Някак си Господ ме пази, да успявам във всичките роли. Никога не съм получавала помощ от свекър и свекърва например, но от съседи - да, за което съм им благодарна. Град Плевен има много потенциал и не разбирам защо не се употребяват всички възможности. Запознала съм се с много стойностни хора през годините, но сякаш умните и движещите живота напред личности трудно намират мястото си тук и бягат. Като избягат, не се връщат, защото за тях е връщане назад.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Като не бягам от природата си! Важно е да намеря баланс вътре в себе си, за да имам удовлетвореност, вътрешен мир, за да сбъдвам мечтите си. Вярвам, че балансът в енергиите води до хармония във всяка сфера на живота ни - психическо, емоционално, материално, физическо ниво. Но е важно човека до теб да не те събаря, а изгражда! Партньорството е дума на баланс. Кой или коя стои до теб! Жената се нуждае от мъжа и мъжа от жената. На жените им се наложи да станат все повече мъже поради различни обстоятелства, което не е добре. Дълбоко в себе си знам какво е жената и всяка от нас иска да е слаба в точните мъжки ръце, да се довери, да се погрижат за нея и да й припомнят,че от нея не се иска друго освен да е жена. Аз съм емоционална, общителна, приемаща хората с всичките им странности, имам търпение, но не е безкрайно и когато трябва, поставям граници. Гъвкава съм в приемането на нови и интересни неща в работата си, стига да не изместват фокуса. Всичко това е женска енергия. Не бягам от себе си, а се приемам. Нежни и силни, уверени и плачещи, усмихнати и ядосани понякога. Това ни прави уникални. Всяка жена е нужно да развие на второ място стабилност, борбеност, смелост (мъжка енергия), да заяви личността си. Неуспелият мъж ще принизи партньорката си! Обратното също важи!
Част от работата ми като арт терапевт е хората да видят и усетят качества в тях, които не са предполагали, че притежават. Силните им страни, които са ресурс, за да им помогнат във сфери като здраве, семейство, работа, преодоляване на страхове и травми от миналото. При арт терапията няма странични ефекти, работи се деликатно в сигурна среда. Важни са мислите ни. Каквито са мислите на човек, такъв е и той, такива са думите му, които завъртат колелото на живота му в определен кръг.
Как завършва един ползотворен ден?
С усмивка и мир в сърцето. Често с реласкираща музика и благодарност за това, че Господ ме обича.
Благодаря за номинациите и поканата да участвам в „Тя в Плевен“. Радвам се, че мога да споделя част от своя опит и история.
„ТЯ в Плевен“ представя активните жени на Плевен и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали.
Очакваме ви на "ТЯ в Плевен" на 21-ти октомври (сряда), от 18:30 в Кафе "Бордо", ул. Сан Стефано 14.
Събитието се организира на доброволчески принцип от Николайка Цонева, Петя Василева, Диана Тотинска и Ралица Петрова.
Плевен е огнище на девическото просвещение още от годините преди Освобождението, когато младата учителка Анастасия Димитрова основава първото българско светско девическо училище през 1841 г. Затова именно сме сигурни, че инициативата ще пожъне голям успех в нашия град и ще се превърне в любимо културно събитие.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!