През април ТЯ в Габрово ви среща с Надя Колева.
Надя работи в сферата на финансите и икономиката, а габровци я познават с различните социални дейности, с които заедно с тях прави Габрово един по-добър град за всички. Добротворчеството приема за лична мисия, а доброто е сила, в която истински вярва. Вярва, че хората изначално са добри, но понякога, поради една или друга причина, губят пътя и просто имат нужда някой или нещо да ги "връща" на пътя на доброто.
Снимка - личен архив
Как започва денят ти?
Денят ми започва около 8:00 часа, аз съм от т.нар. „нощни птици“ и ставането сутрин рано е истинско предизвикателство за мен. Ставам, привеждам се в някакъв що-годе човешки вид, бързо кафе и закуска с детето и почвам работа. В момента работя от вкъщи и „офисът“ ми е във всекидневната.
С какво се занимаваш професионално?
По образование съм преводач (английски и японски език), имам завършена и магистратура по икономика. Нещата се развиха така при мен, че успешно съчетавам езиковите познания с икономическите ми такива. Седем години работех в българска фирма, където се занимвах с всичко, свързано с въшната търговия във фирмата, беше динамична и интересна работа, с доста пътувания в чужбина, които определено променят мирогледа. С появата на детето в нашия живот, обаче, се наложи да „намаля темпото“ и смених сферата на дейност. В момента, вече от близо 3 години, работя в чуждестранна фирма с основна дейност възстановяване на ДДС и акциз за транспортни фирми. Практически отново е в сферата на икономиката и отново използвам активно английския език.
А как прекарваш свободното си време?
Имаше един такъв виц, попитали десет майки „Какво правите в свободното си време?“, 8 от тях не разбрали въпроса, 2 заспали, докато ги питат.
Практически понятието „свободно време“ за мен рязко изчезна преди 6 години, когато се роди дъщеря ни. Ако го разбираме, обаче, като времето извън трудовия ми договор, отговорът е – много неща! Прекарвам време със семейството си, преди около 2 години започнахме активно да сме навън, в планината, открихме, че планината е мястото, което истински ни зарежда и сега използваме всеки хубав уикенд, за да сме там, високо горе, където въздухът е чист, а тишината направо „говори“.
Извън тези наши малки семейни „бягства“ в планината, другата дейност, с която се занимавам е свързана с добротворчество. Особено последната година беше доста богата на всякакви дейности, които напоследък изпълнявам съвмествно със Сдружение за социална справедливост. Има и други дейности - например кампанията за малката Зари, също и някои дейности извън Габрово. Част от админ-екипа съм на няколко фейсбук групи, сред които „Габровски майки и татковци“, заедно с Весела Димитрова и Ина Тотева, където освен, че споделяме и обсъждаме теми за родителството, често имаме и доброволчески инициативи, съвместно с други добри хора в града. Другата по-голяма фейсбук група, в която може да ме видите да се изявявам като админ е „За по-добра държава на децата ни“ (на Национална мрежа за децата). Там сме екип от няколко човека от цяла България и обсъждаме всякакви теми, които се отнасят до изграждането на по-добри условия за растеж и развитие на децата ни.
В момента се занимавам активно с дейности, свързани с бежанския център за идващите от Украйна майки с деца, в Спортна зала „Орловец“, който изградихме и поддържаме изцяло с доброволчески труд.
Мое верую е, че Доброто е наистина голяма сила и правя всичко по силите си, за да „промотирам“ тази сила. Опитвам се (и, надявам се, успявам) да привлека доста хора в тези дейности, които на свой ред стават преносители на Доброто и така неговата сила се множи, ежедневно. Истински се надявам, че малко по малко хората наистина започват да вярват повече в собствените си сили и способности, защото вече неведнъж сме доказали, че когато сме заедно, сме способни на истински чудеса.
Снимка - личен архив
Защо избра да живееш в Габрово?
Когато бях трети курс във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ учих в чужбина по програма Еразъм. Избрах да прекарам един семестър в един от най-старите и най-големи университети в Европа - университетът в Коимбра, Потругалия. Попаднах на място, което е истински студентски международен център, какъвто се надявам някой ден да имаме и в България. Имаше студенти от цял свят и цялото това разнообразие ме накара да осъзная колко по-затворено е обществото в България, като цяло. Габрово също е доста консервативен и затворен град, контрастът с Коимбра е просто огромен. Тогава имах този сериозен момент на колебание дали не трябва да потърся начин да остана там, защото истински ми допадна този по-разчупен свят, в който всеки е сякаш на мястото си. Светът е толкова шарен и в това се крие голямата му красота!
Но се завърнах в Габрово, след като завърших, защото тук е моят роден край. Габрово е в сърцето ми и раздялата с него би била трудна. Надявам се, че малко по малко ще успяваме да преодолеем тази затвореност на нашето общество, може би това е нещото, което най-много ми се иска да променя в града ни. Освен това, Габрово е доста спокоен град и това е сериозен фактор, когато човек планира да има семейство.
С какви трудности се сблъскваш в ежедневието?
Основният ми проблем е липсата на време. Едно 3-4 часа на ден просто не ми достигат, за да свърша всичко, което бих искала да направя. Последните 2 години също бяха сериозно изпитание, мисля, за всички ни, светът ни се завъртя на 180 градуса и се наложи да променим ежедневието си, да станем по-гъвкави и адаптивни, което и лично мен ме мотивира да търся повече възможности за реализация на мечтите ми, както и да прекарваме повече време сред природата – да се опитаме да възстановим една малко позабравена връзка именно с природата. Имаме голям късмет, че живеем в живописен регион, планината ни е само на половин час от центъра на града, това е предимство, с което Габрово се отличава от доста други места и градове.
Снимка - личен архив
За какво мечтаеш?
В моя профил във facebook съм сложила като заглавна една мисъл от едно не особено известно стихотворение на Ръдиард Киплинг, която гласи: „Ако можеш да мечтаеш, но да не правиш от мечтите си господар“, може би това казва до голяма степен какво мисля за мечтите...
Иначе, покрай кампаниите и инициативите, с които се занимавам, с времето ми се появи една доста голяма мечта и тя е да се променят значително доста неща в образованието и здравеопазването ни най-вече така, че държавата ни да стане истинска европейска държава, със съвременно и развито образование, а не да сме на дъното на класации като PISA, например. Участвам и се боря и в инициативата за Истинска детска болница – нещо, което все още нямаме в България, а е крайно необходимо, за да не се налага да правим кампания след кампания за събиране на средства за лечение на децата ни в чужбина! Ето това е голямата ми мечта – един ден да няма нужда от тези кампании, просто, защото ще сме успяли да изградим достатъчно добри условия за лечени на децата и тук, в България, и не само за децата, разбира се! Другата ми голяма мечта е в Габрово да имаме център по подобие на Карин Дом във Варна, място, където координирано ще могат да се развиват дейности с деца с проблеми, а защо не и специално място за работа и с талантливите ни деца? Понякога ми казват, че мечтите ми са нереални, но ако има нещо, което съм научила с времето, то е, че няма невъзможни неща!
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме природата. Не се впечатлявам чак толкова от архитектурни или други човешки произведения, както от красотата на природата. А ние имаме късмет да живеем в малка, но изключително красива държава. Любовта към природата е нещо, което възпитаваме и в дъщеря ни, децата ни заслужават да им оставим в наследство запазена природа, а това е голямо предизвикателство.
Вдъхновяват ме и децата. Много от последните ни иницативи са насочени именно към децата и е много вдъхновяващо да ги провокираш да развихрят въображението си, да творят и създават, да виждаш в очите им как се разжда идеята за нещо красиво, как после го реализират и накрая удовлетворението от постигнатия резултат и, разбира се, заслужените награди.
Снимка - личен архив
Как използваш женската си енергия?
Имам силно изразено вътрешно чувство за справедливост, не знам дали попада точно в графа „женска“ енергия, но това е нещо, което ме води, накъдето и да поема! Другото е, че съм доста упорита и не оставям недовършени нещата, с които се захващам. Мисля, че това, второто, е доста „женско“ качество, жените сякаш сме и по-търпеливи и настойчиви, независимо дали става въпрос за отглеждането на децата, или по принцип.
Как завършва един твой ден?
След всички безброй задачи, които извършвам всеки ден, вечерта обикновено сме си вкъщи, семейно. Вечеряме, малко почивка и ... тренировка. След 21 часа реално ми остава и малко време за мен, което използвам за леки тренировки, както казва поговорката – здрав дух, в здраво тяло. Имам много какво да работя в тази насока, но и тук на помощ ми идва упоритостта.
ТЯ в Габрово ще се проведе на 6-ти април от 18:00 часа в ресторант "Сопрано".
ТЯ в Габрово представя активните жени на Габрово и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието се организира на доброволчески принцип от Ивелина Иванова, Станислава Спасова и Ивелина Богданова - Венкова.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа и вдъхновение.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"
