През септември на първото събитие на „Тя във Враца” ще ви срещнем с Марина Маринчева – дигитален маркетинг специалист в сферата на софтуерните разработки, майка на 2 прекрасни кучета и 3 още по-прекрасни деца. Любовта ѝ към изкуството я отвежда и в света на абстрактното, където намира така желаното време за спокойствие и релакс.
Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?
Сутрините ми започват сравнително спокойно, особено в тази извънредна обстановка. Винаги стартирам с чаша кафе и разходка на домашните ни любимци. Благословена съм със здрав сън и съм активна сутрин! Просто ставам, оправям се много набързо и с кучетата сме навън. Кафето си обикновено допивам на пейка в парка, където провеждам и първите си за деня работни разговори, имейли и насрочвам срещите си за остатъка от работния ден. Това е рутината ми сутрин през ваканциите на децата, защото през учебната година нещата са доста по-наситени откъм задължения: ходене в офиса, изпращане на училище, детска градина и т.н. Но винаги започвам с кафе и разходка :)
С какво се занимаваш професионално?
Работата ми звучи доста скучно, но всъщност е изключително интересна и комбинира много умения и задължения. Накратко, занимавам се с дигитален маркетинг и оптимизация на съдържание за компания в сферата на дигиталното здравеопазване и по-точно разработка на софтуерни решения за него. Работя в силно динамична среда, с много интелигентни и способни хора. Сферата на работа е конкурентна, развива се стремглаво и всеки ден е предизвикателство - да знаеш, да можеш и да го покажеш, като адаптираш всичко, което си научил, към интереса на твоята компания.
А в свободното си време?
В свободното си време рисувам. Преди дигиталния маркетинг, работих повече от 10 години като графичен дизайнер. Тази професия беше първата ми мечта заради представата, че комбинира уменията на художника и естета с технологиите. Това ми звучеше много вълнуващо, защото резултатите са необятни и реално ги виждаш веднага – при приключване на проекта и през целия му жизнен цикъл, което носи и незабавно удовлетворение. Рисуването дойде като естесвено продължение на графичния дизайн - чрез него поддържах форма и умения. Картините ми носят истинско задоволство, те ме изпращат в един свят на пълно спокойствие и търсене на изчистени линии, ясни граници и практически минималистични търсения на красотата – детайлите и тяхната простота ми дават усещането за подредба на Вселената и увереност, че всичко има своето ясно място в Света, а това е много успокояващо.
Защо във Враца?
Защото тук съм родена, от тук е и съпругът ми, тук е и семейството ми и за моя голяма изненада и голяма част от приятелите ми. Децата ни са родени в София и живяхме там повече от 12 години, преди и след децата. Това, което наклони везната да се приберем, бяха именно те. Качеството на живот на едно семейство с малки деца се подобрява значително когато ги отглеждаш в малък град. Тук открихме възможност да бъдем полезни на общността си, чрез придобития опит от всевъзможните ни начинания в столицата и уменията, които развихме, работейки там. Враца е прекрасен град, в който можеш да изградиш един качествен живот за семейството си, само трябва да му дадеш шанс и да избягаш от мисълта, какво би ти липсвало в големия град. Ако трябва да бъдем честни, с активна кариера, деца и куп задължения, едва ли остава много време и енергия да се възползваме от всичките възможности на големия град, а пък София е на едва 100км от Враца :)
Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?
Абсолютно всякакви! Като се започне от професионалните, които ангажират целият ми интелектуален потенциал, мине се през чисто баналното менажиране на времето и свършим с емоционалното натоварване да си търпелив, отговорен и любящ родител и партньор, предизвикателствата са много. Когато обаче постигнеш спокойствието на рутината, тя не те плаши, а дава една котва да знаеш къде „стоиш”, къде искаш да бъдеш и как може да се реализираш. Ето тук пак идва предимството на малкия град! Не е нужно да казвам, че когато кръгът ти на социални контакти е стеснен, имаш повече възможност за пълноценна комуникация и истински емоции, а това е наистина важно. Основно предизвикателство за мен беше да поставя себе си поне в Топ 3 на приоритетите си. Когато се научих да го правя, нещата ми се подредиха и вече мога да кажа, че да намеря време за себе си, не е такъв проблем, какъвто беше. Сега фокусирам по-лесно енергия си и с малко по-добра организация, успявам да отделя повече време за собствените си нужди като жена, което е от фундаментално значение за всичките ми останали задължения.
Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш в момента.
В професионален план не ми е разрешено да разговарям на такива теми, просто нивото на конфиденциалност в нашата професия е високо. Но мога да разкажа за едно друго занимание, което ме вълнува през последната година. А именно Нумерологичната Матрица на човека. Случайно (чрез препоръка от приятелка, разбира се) се запознах с този метод за себепознаване и останах удивена, колко много информация за личността носи. Увлечението ми по нумерологията се засили още повече, когато разбрах, че е силно свързана с картите Таро. Те винаги са ме привличали, заради символизма и начина, по който комбинират чисто визуални елементи. „Нумерологичната Матрица на успеха” и желанието ми да я овладея ме поведе по един много интересен път на семинари, образоване и запознанства с хора от целия Свят (виртуално разбира се). Даде ми и много интересни теми на разговор с приятелки на по чаша просеко. В момента разработвам свой собствен проект в тази посока, но той е още в начален етап (направо си е в зародиш), когато го осъществя обаче, обещавам да разкажа повече!
Какво те вдъхновява?
Красивото! Красотата във всичките ѝ направления ме вдъхновява. Като се започне от класическите ѝ форми – изкуство, литература, култура и се стигне до проявата ѝ в човешкия контакт. Задоволството от срещата с нея винаги ми носи топлина и ме зарежда. Намирам желание за живот във всекидневните си душевни и професионални търсения, много се ентусиазирам от старта на нещо ново, от първоначалния порив да реализирам нещо, сега, веднага, на момента. С годините се научих донякъде „да слагам спирачка” на десетките си такива пориви и да отсявам тези, които са наистина измислици и „въздух под налягане”, но също така усвоих и умението да култивирам тези пориви и да ги пренасочвам, а това ми носи и задоволството от малките победи над личността, над недостатъците ми и това е вълнуващо, поне за мен. Вдъхновението е само по себе си относително нещо - може да се каже, че при мен то е именно този порив, да създаваш и да видиш резултата, без дори да е необходимо да „береш някакви плодове от него” - просто да го постигнеш ... и да е красиво :)
Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?
Да си жена е прекрасно. Дълго завиждах неблагородно на мъжете, че са по-свободни, дават им се повече възможности и някак никой не ги притиска за абсолютно нищо. Когато станах майка това ми усещане се засили, на всеки му е ясно що за ангажимент е майчинството, няма да задълбавам в темата. Когато обаче любовта именно на тези малки същества те залее, тогава разбираш що за важно същество е всяка жена, как грижите и отделеното време не само се заплащат, а се мултиплицират във всякакви форми. Женската ми енергия в работата се подчинява на организирането на деня ми с всеотдайност и желание да съм полезна на работното си място. Когато и от колегите си усещаш същото желание и се идентифицираш като част от един екип, тогава женското в мен проговаря и е движещата сила за общото благо. Този поведенчески модел работи безотказно при мен, защото знам, че трудът ми допринася и е оценяван от хора, които уважавам и с които работя.
Как завършваш един ползотворен ден?
Съвсем обикновено. Разходка след работа, когато ме осени желанието за фитнес, съм там, а след прибирането си вкъщи - с вечеря и хубав филм или сериал. Семейните вечери са много важни и сплотяват семейството,
всички помагат за сервирането на масата и според способностите - с приготвянето на храната, това са безценни моменти,
които, ако не приемаш като досадно задължение, са един всекидневен празник. Често, когато съпругът ми е извън града, прекарвам времето си в онлайн разговори и виртуална вечеря с приятелките си, които не виждам често, защото не живеем в един град. Тези вечери също имат своя чар, понякога продължават дълго и са много приятни. Така поддържаш връзката с приятелките си, а за една жена тези взаимоотношения са жизненоважни.
"Тя във Враца" представя активните жени на Враца и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали.
Очакваме ви на "Тя във Враца" на 10-ти септември, четвъртък, от 19ч в Градината, ул. Георги Пенчев 3 .
Събитието се организира на доброволчески принцип от Евелина Димитрова, Ралица Петрова, Евгения Каменова, Петя Илиева и Таня Видова и е резултат от проекта ТЯ в България.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за изследвания на мира - Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.