Какво планира държавата за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете?

На 8 април на Портала за обществени консултаци към Министерски съвет беше публикуван Проект на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2022 г.



Фондация "Екатерина Каравелова" изпрати свое становище с общи препоръки да бъдат отразени предизвикателствата от COVID-19 и различният начин, по който пандемията засяга мъжете и жените, както и да бъдат прецизирани индикаторите за приложение на плана. Препоръчваме да бъдат заложени базови стойности като се ползват данни от Индекса на Европейския институт за равенство между половете, от национални представителни проучвания и вътрешноведомствена статистика. Отправяме и две специфични препоръки, които вярваме, че са важни и много спешни.


Относно Приоритетна област 3 - Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения препоръчваме


да бъде проведено изследване на нагласите и бариерите пред жените за участие в политиката.

Относно Приоритетна област 5 - Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и сексизма препоръчваме


стартиране на ревизия на учебното съдържание, за да се гарантира премахване на стереотипите по пол и дискриминиращи език и съдържание.

С пълния текст на становището на Фондация "Екатерина Каравелова" може да се запознаете по-долу, а с пълния текст на националния план тук.




Становище


Фондация “Екатерина Каравелова” вече над 5 години работи за насърчаване на активното участие на жените в обществените процеси и развиване на техните способности и увереност. През 2018 г. създадохме социалния формат ТЯ в...™, който дава платформа на активни жени от различни населени места да споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи. Целта е да създадем благоприятна среда за общуване между поколенията и представителки на различни професионални сфери, така че момичетата и жените, които участват да намерят подкрепа за своето развитие и стремежи. Благодарение на успеха на социалния формат нашата мрежа от доброволци се разрасна в 11 града, в които сме организирали 71 събития с участието на 140 жени, стотици гости и хиляди гледания в социалните мрежи.


На база на нуждите, които установихме благодарение на обратната връзка от жени от цялата страна, ние създадохме и авторска програма за личностно развитие за млади жени, която вече втора година функционира успешно в Пловдив и Варна.

Като организация, която е тясно специализирана в работата по насърчаване на равнопоставеността между жените и мъжете, активното включване на жените в процесите на вземане на решения, преодоляването на стереотипите по пол и интерсекционалната дискриминация, отчитаме важността на приемането на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2022 в съответствие с националната политика и международните ангажименти на страната в тази сфера.


Считаме продължаващата ангажираност на институциите с темата за равнопоставеността и мерките, заложени за изпълнение от страна на Министерство на труда и социалната политика за положителни тенденции. Готовността за законодателни изменения като Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, който беше публикуван на Портала за обществени консултации на 13 януари 2021 г., също е стъпка в правилната посока.

Въпреки това много теми останаха извън приоритетите и обсега на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете (2021-2030) и съответно и на настоящия проект за Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2022 г.


По-долу отправяме общи и специфични препоръки, които считаме, че ще допринесат за постигане на стратегическите цели на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2022 г.



Общи препоръки


  1. Отразяване на предизвикателствата от COVID-19 и различният начин, по който пандемията засяга мъжете и жените


В представеният план липсват мерки, които по конкретен начин адресират последиците от пандемията, въпреки че още през изминалата година в заключението на Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2019 г се казва, че “Предприеманите мерки във всички политики за справяне с последиците от пандемията трябва да интегрират перспективата на пола (джендър мейнстрийминг), да зачитат потребностите на жените и на мъжете, да отчитат евентуалното въздействие върху техния живот, здраве, развитие, благосъстояние, за да бъдат резултатни.

Конкретната ни препоръка е в Националния план за действие да бъдат направени повече връзки с други стратегически документи, които адресират последиците от пандемията, защото множество международни проучвания сочат, че кризата засегна по различен начин мъжете и жените.


  1. Индикатори

Основната ни препоръка, която се отнася към структурата на Националния план за действие и последващото отчитане на резултатите, засяга индикаторите за изпълнение и въздействие. На много места в плана са заложени индикатори за въздействие като “повишени знания” или “повишен интерес”, но липсват базови и целеви стойности. Ако не знаем какви са настоящите нива на знания и интерес към равнопоставеността на половете на съответните целеви групи и към какви стойности се стремим, няма как реално да бъде проследен резултатът от изпълнението на Националния план за действие.

Нашата препоръка е да се заложат базови стойности като се ползват данни от Индекса на Европейския институт за равенство между половете, от национални представителни проучвания и вътрешноведомствена статистика. Там, където това не е релевантно, могат да се проведат анкети сред целевата група на мярката, в които да се включи самооценка до колко знанията и интереса към съответните теми е бил повишен в резултат на участието в дейности.

Другата ни препоръка относно индикаторите е да бъде направено ясно разграничение между индикаторите за изпълнение (конкретни продукти като брой публикации или проведени обучения) и тези за въздействие (измерване на промяна на нагласи, промяна в практиките или повишаване на знания) за мерките, за които това е релевантно. На някои места в проекта за Национален план за действие това разграничение е направено, но на други липсва:



Специфични препоръки по приоритетни области


Приоритетна област 3 - Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения


1.1 Нисък процент жени в парламента и общинските съвети


Прави впечатление, че тази част от проекта за Национален план за действие е доста по-кратка спрямо останалите, а именно участието във вземането на решения гарантира отчитането на интересите и специфичните нужди на жените.

В различни документи като Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2019 г се посочва, че България се нарежда на 6-то място в ЕС в област „Власт“ според Индекса на Европейския институт за равенство между половете. Въпреки това не се обръща внимание на някои особено ниски индикатори в тази област като участието на жени като депутати и членове на общински съвети. Процентът на жените в новия парламент е 24.6%, което със сигурност не гарантира представителство. Нашата позиция е, че е важно да се анализират причините за този феномен - нагласи на жените за участие в политиката, структурни пречки за тяхното по-активно включване, възгледи, че политиката е “мъжка работа” и други.


Конкретната ни препоръки в тази сфера са:

  • Провеждане на изследване на нагласите и бариерите пред жените за участие в политиката.

  • Активно включване на представители на гражданския сектор с опит в сферата на овластяване на жени и насърчаване на равнопоставеността в организирането и провеждане на събития за повишаване на капацитета на местните власти относно утвърдени национални и европейски механизми за насърчаване на равнопоставеността.


Приоритетна област 5 - Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и сексизма


1.1 Учебното и медийно съдържание като източници на стереотипи


Въвличането на СЕМ и КЗД и данни от тяхната дейност при реализирането и мониторирането на напредъка по приоритетна област 5: Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма със сигурност е стъпка в правилната посока. Това, което ни прави впечатление е, че не е адресиран един от основните източници на създаване на стереотипи и предпоставки за неравенства, а именно образователната система и учебното съдържание. Това е тема, отразена и в препоръките на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените на ООН, отправени към България след прегледа на осмия периодичен доклад на страната от 19 февруари 2020 г. в Женева.


Конкретните ни препоръки включват:

  • Стартиране на ревизия на учебното съдържание, за да се гарантира премахване на стереотипите по пол (както и по други признаци като етнос, религия, увреждане) и дискриминиращи език и съдържание.

  • Целенасоченото включване на примери за постиженията на жените в обществения, политическия, икономическия, научния и културния живот.

  • Включване на образование за равнопоставеност и повишаване на чувствителността спрямо дискриминацията в задължителната подготовка на педагогическите специалисти и професионалистите в областта на медиите и комуникациите.



1.2 Неравномерно разпределение на грижата за дома, децата и възрастни роднини и липса на свободно време


Този проблем е относим и към приоритетна област 1: Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост. Решихме да му обърнем внимание в тази част, защото вярваме, че стереотипите по пол и сексизмът основно допринасят за това продължаващо и в условията на COVID-19 задълбочаващо се неравенство.

Най-ниският показател на България според Индекса на Европейския институт за равенство между половете е именно област “Време”. Според индикатора “всекидневно извършване на домакинска работа” 72.9% от жените в България всеки ден са ангажирани с готвене и друга домакинска работа спрямо едва 13% от мъжете. Традиционното разпределение на ролите в семейство често се утвърждава от учебното и медийно съдържание и затова смятаме, че горните ни препоръки са изключително важни, както и мониторингът от страна на СЕМ.