• SheinPlovdiv

Активните жени на Пловдив: Запознай се със Светлина Трифонова

През септември на 'Тя в Пловдив' ще дадем думата на две дами, които правят света ни по красив с изкуството, което създават. Събитието както и всеки месец е в последния четвъртък на месеца на 27 септември в кафе-бар Отсреща


Запознай се със Светлина Трифонова, автор на Перо от Древна Тишина, пише поезия, разкази, есета, приказки, текстове за песни. Намери я на Думи от Светлина.

Светлина Трифонова фотограф Виолета Апостолова-Лети

С какво се занимаваш професионално? А в свободното си време?

Ще отговоря едновременно и на двата въпроса. Времето ми – професионално и лично е едно засега. Пиша, рисувам, превеждам и публикувам текстове - за книгите си, сайта си и за други хора. При мен е изчезнала идеята за „професия”, защото всичко което учих и правих е заедно в мен. Да пиша е бил първият ми импулс от дете - най-първият и за това копнеех и в един момент повече не можех да не го правя, защото да не го правя предизвикваше напрежение и енергията ми падаше. Започвайки да правя правилното нещо, започнах да „оздравявам” и да откривам нещата.

Така разбрах, че не е само наш изборът какво ще правим, че има неща заложени, определени и е по-добре да не им се противиш дълго. Това е общата история, а вътрешната е още по-интересна обаче е много рано да я разказвам. Учих и работих различни неща, но в центъра на всички кръгове, по които вървя си стои Словото и то е работата ми. Много видове работа отвън имат чар, но ако искаш твоята работа тук... най-вероятно ще трябва да си я създадеш сам ☺ Иначе казано... аз си се родих така - пишейки във въздуха, преди да постъпя в детската градина. И се опитвах да върша други неща, бягайки от това, че ръката ми и душата ми искаха да пишат. 


Защо в Пловдив?

Това е наистина смешно, вероятно, защото много често си мислих, че няма да живея тук, че ще бъда къде ли не по света, но всъщност в един момент отворих очите си, че точно в Пловдив, където съм родена е най-правилното място. Усещах, че има какво да дам и ще го направя от този град. И тогава започнах да виждам възможности, условия и че градът и мястото са такива, каквито ги направиш. Градът не определя много, градовете могат да се променят често. Това, което носиш в себе си ще създаде и одухотвори мястото, което и да е то. Иначе Пловдив, ако питаш мен, е точно това, което съм посочила в един стих в книгата си - „Град без време”. Тук цари Безвремие и поетичност, и е идеалният град за творчество – нито твърде голям, нито скучно малък. Ако пада перце, ще го видиш. Ако се разминеш с някой – то той не върви със скоростта на метрото в Лондон и ще се поздравите. Град, в който можеш да се запазиш като душевност. Винаги мога да пътувам и да се връщам, да живея известно време другаде, както направих в студентството си.. но после отново да се прибирам.

Откъде черпиш вдъхновение за своите произведения?

Вдъхновението ме е погълнало и е весело, защото дори в обикновен разговор вече започвам да „пиша истории”. Не съм спяла с цели нощи -  ставам и пиша, не защото се терзая, а защото има толкова много, което протича през мен... че се надявам да имам достатъчно време и търпение, за да го реализирам творчески.

Вдъхновението ме черпи! Просто е в някаква непрекъсната почерпка с мен (все едно си на трапеза и непрестанно ти дават ново и ново)... Аз  понякога му казвам да се махне, за да си почина. После разбирам, че само в него е почивката и изобщо не ми се почива. 


Какви трудности срещаш в работата си?

Все още нямаме разбирането, че човек е свободен да поеме по индивидуален път и смятаме, че ако някой не е стандартен той е или мързелив, или чудат, или просто не го разбираме и не го считаме за „сериозен човек”. Но, ако не опиташ как ще разбереш? Реших, че ако ще се провалям грандиозно, то поне да е в двайсетте, за да се поправя и да има поука после ☺ Това се разбира в самия опит или след време, когато видим резултатите на „чудака”, дръзнал да слуша предназначението си, не очертания от другите път... За прекрасните неща са нужни често години работа и посветеност. 


Как поддържаш постоянно ниво на мотивация и креативност, за да създаваш нови творби?

Нямам ни най-малка представа. Мотивът ми е радостта, да повдигна духа, да търся истината за нещо надълбоко, а с писменото слово - имаш шанса да го направиш по невидим за самият теб начин. Хората не са истински щастливи, затова непрекъснато се вълнуват как да станат такива, но това никога не решава нищо. Ние сме плод на постоянно творчество. Творчеството е да се събудиш като дете в този голям свят, да разбереш, че не е нужно непрекъснато да си сериозен, да действаш винаги по план и да си дадеш шанс да видиш какво ще излезе. Исках да виждам одухотвореност, която ми липсваше - да видя, че живеят истински хората - много силно, дълбоко желание да направя, да донеса нещо съществено, което сякаш е колективно забравено, но не е толкова лесно да бъде припомнено. И чувствах отговорност за това, от малка това се опитвах да го правя. 

​​

Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?

Предполагам с вложената любов и отдаденост. Като рисувам точиците на картина е от любов, като пиша го правя от любов... И най-лошо реагирам като искат от мен нещо механично. Много е лесно това, но опитай се да вложиш и заложиш времето си, без да искаш резултат... Защото не всичко се продава и не всичко е пазар. Опитай и си кажи - каквото стане. Твърде лесно е да го поискаш от друг. Другото е опит да се застраховаш, че винаги ще печелиш.


Какво би посъветвала жените, които искат да се занимават с творческо писане, но се притесняват да започнат?

Няма общовалидни съвети, но ако им е „дадено да го правят”, няма защо да се притесняват, защото все ще стане някак си. Тук всеки има специфични задачи, не всичко е за всеки, това е дейност без гаранции. Ако имат дарба, ще я развият работейки върху нея, заедно с грешки и находки. От дневник до блог, до бележките на хладилника – всичко ще е терен за опити. Най-простото е да са внимателни кога уведомяват другите, че се занимават с това, което правят, защото често ние не виждаме семенцето в почвата, а едва порасналото цвете. Т.е. да си дадат време да обработят умението си в уединение възможно най-дълго без да определят дали ще го правят по  мненията на другите. Спомням си, че нарочно давах поезия без името си под нея, за да видя как ще реагират искрено. 


Как завършваш един ползотворен ден?

С музика или танц, с разговор с приятел, някоя написана идея, четене... А най-добре с време, в което да не правя абсолютно нищо и просто да „изчезвам”.

Очакваме те на 27 септември в кафе-бар Отсреща. Отваряме врати в 18:30, започваме с представянията в 19:00! Както винаги, след презентациите всички присъстващи ще имат възможността да се запознаят и обменят опит като за целта ще бъдат използвани различни игри. 


Линк към събитието във фейсбук.