• SheinPlovdiv

Женското движение в Ловеч – благодетелки на просветата и революцията

Стремежът към просвещение и еманципиране на българските жени през Възраждането се реализира първо в създаването на девически училища, а по-късно и в учредяването на женски дружества.


Много от първите ученички на Анастасия Димитрова, която полага основите на българското светско девическо образование през 1841 г. в Плевен, се завръщат по родните си места, където на свой ред развиват девическото образование. Параскева Нейкова от Ловеч е една от тези първи ученички, която след като се връща в своя град през 1843 г. започва да обучава местните момичета. Въпреки това ранно начало, едва през 1871 г. в града е открито девическо училище. В него преподават освен Параскева Нейкова още Екатерина Александрова, Елисавета Таскова и Виктория Пишурка.


Малко по-рано в Ловеч е създадено и едно от първите женски дружества в България. То често пъти не влиза в официалната статистика на първите женски дружества, защото информацията за него е оскъдна, има прекъсвания в дейността и промени в името и членския състав.


Архивите обаче са съхранили точната дата на учредяване на първото женско дружество в Ловеч - 1 януари 1866 г. За съжаление, със смъртта на председателката му замира и неговата дейност. През 1871 г. дружеството е възстановено под името „Постоянство“. Няма запазена много информация за дейността му през този период, но през 1876 г. учителката Анна Предич-Радославова го възражда под името „Благодетел“. През същата година тя създава и девическото дружество „Наука“ в Ловеч.

Анна Предич-Радославова

През периода на Възраждането една от основните дейности на женските дружества е материалното подпомагане на бедни ученички. Девическото дружество в Ловеч дори разширява обсега и според силите си подкрепя девойки със здравословни проблеми.


Неделните училища за момичета в някои градове, включително и Ловеч, придобиват и по-практическа насоченост, като обучават момичетата и на занаят като шиене и бродиране.



Женското дружество „Благодетел“ в Ловеч подпомага и местната революционна организация. Под ръководството на неговата председателка Анна Предич-Радославова е изработено знаме за предстоящото въстание. Платът е закупен с приходите от лотария, организирана от женското дружество, а неговите членове шият и бродират тайно от турските власти в подкрепа на освободителната борба.


След Априлското въстание, едно от основните направления в дейността на много женски дружества е подпомагане на пострадалите. Дружествата набират парични средства, материални помощи и осигуряват подслон на сираци и вдовици от най-засегнатите селища. Те се превръщат във водещ фактор за организирането на помощ за пострадалите и към тях се обръщат общини, читалища, еснафски дружества, дипломатически мисии и много частни лица. Ловешкото женско дружество е едно от най-активните наред с тези в Габрово, Русе, Пловдив и др. Председателката на ловешкото дружество Анна Предич-Радославова съобщава, че са събрали „6 денкове нови и вехти дрехи и обуща“. Голяма част от тях са раздадени в околните села, а останалите са изпратени в Клисура.


След Освобождението ловешкото дружество възобновява своята дейност и трайно приема името „Благодетел“. Основната задача, която си поставя дружеството е „уреждане и издръжка на стопанско училище“, но тази цел е реализирана едва през 1901 г., а училището просъществува едва 5 години.


През 1905 г. ловешкото дружество става член на Български женски съюз (БЖС), създаден четири години по-рано с цел да постигне „умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко отношение“. В синхрон с идеите на БЖС, ръководството на „Благодетел“ се увлича от политиката и движението за права на жените и настоява, че преди всичко организацията трябва да се бори за извоюване на политически и граждански права на жените.


През периода на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война дружеството се грижи за болни и ранени войници, изпраща колети с помощи на фронта, а след края на военните действия подкрепя семействата на загиналите.


Най-устойчиви в дългосрочен план все пак остават дейностите, насочени към културно-просветното издигане и здравно образование на жените. Дружество „Благодетел“ организира лекции и беседи, на които говорят местни интелектуалци, лекари и дейци на Български женски съюз. Членовете на ловешкото дружество постепенно осъзнават и необходимостта от професионална подготовка за жените. През 1935 г. е открито Девическо занаятчийско училище. Обучението е тригодишно, като освен общообразователни се изучават и специални предмети като счетоводство, търговска кореспонденция и др. Завършилите задължително преминават едногодишна практика в ателие, а след това се явяват на майсторски изпит, за да получат диплом и право да упражняват своя занаят. Всичко това е доказателство за високата подготовка, която младите жени получават в училището. В продължение на добрите възрожденски традиции, благотворителното дружество освобождава от такса момичетата от бедни семейства.


След 1944 г. дружество „Благодетел“ престава да съществува, а през 1952 г. неговите имоти стават собственост на общината.


Дейността му е възстановена в началото на 90-те години под името Ловешко женско дружество „Благодетел“. То продължава дейността си и до днес, като организира дарителски инициативи, предоставя стипендии за местни ученици и съхранява традициите на женската благотворителна дейност в Ловеч.



Има ли женско движение днес в България? Отговора на този въпрос е сложен, но как и защо една инициатива наречена ТЯ в България обединява българки от цялата страна и набира популярност през 2020?


Автор: Маргарита Спасова

Използвани източници: Българско женско движение през Възраждането, Маргарита Чолакова; Огнища на духовна пробуда. Изгревът на светлината по българските земи, Иванка Янкова; Екциклопедия "Дарителите"; Държавна агенция Архиви"; Териториална дирекция „Държавен архив“ – Ловеч.


В серия от статии ви представяме историята на женското движение в България.

Лом - градът на първото женско дружество в България

Плевен - огнище на девическото просветление


Очаквайте следващите статии за Габрово, Стара Загора, Русе, Пловдив и още.

Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за изследвания на мира - Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.