• SheinPlovdiv

Активните жени на Сандански: Запознай се с Петя Костадинова

Updated: Sep 24, 2019

На първото издание на социалното събитие ТЯ в Сандански, което се провежда в рамките на ХXIV-ти БАЛКАНСКИ МЛАДЕЖКИ ФЕСТИВАЛ ви срещаме с Петя Костадинова - Младши експерт "Култура и туризъм" в Община Сандански.


Петя Костадинова, снимка Атанас Атанасов

С каква мисъл започваш деня си сутрин?

Трудно се събуждам, още по-трудно ставам от леглото и, честно казано, не съм се замисляла до сега каква е първата ми мисъл сутрин. Но, размишлявайки в този момент, осъзнавам, че още докато се опитвам да се „отлепя“ от леглото, всъщност преподреждам подредените вече задачи. Освен в случайте, в които нещо от предходния ден продължава да ангажира ума ми. И в този смисъл, до първото кафе съм или организатор, или анализатор. 


Каква искаше да станеш, като порастнеш?

Не бях чувала този въпрос от малка и какво съм отговаряла тогава – не помня! Но винаги през годините съм се занимавала по един или друг начин с изкуство, всякакво изкуство – танци, рисуване, дори пеене. Винаги съм обичала да правя нещо с ръцете си, да творя, да създавам. И в този ред на мисли, когато станах „малко по-голяма“ помня, че пожелах да бъда дизайнер. Е, не станах или поне останах самоук такъв. 


Петя Костадинова, снимка Atanasov@Sandanski1.com

А с какво започна да се занимаваш в крайна сметка?

Горе долу с нещата, с които бях ангажирана, когато бях малка – и днес, по един или друг начин, се занимавам с изкуство, всякакво изкуство. Е, сега не танцувам, не рисувам, не пея (поне не на сцена – защото пея и то често, макар и да не мога, но по-важното е, че когато го правя – то е от сърце). Образованието ми и настоящата ми професионална реализация са свързани с изкуството и проявленията на културата. Работя в общинска администрация като експерт в Дирекция „Култура“. А какво точно значи това? Ами .... аз бих го обяснила така – да твориш, да създаваш, да правиш нещо със сърцето си, провокирайки усмивката на нечие лице. 



А как прекарваш свободното си време?

Обикновено каквото правя и когато работя. Гледам на работното си време като на свободно и на свободното като време за работа. Важно е да се чувстваш свободен, за да вършиш задачите си по най-добрия начин. А аз имам тази свобода. И в тази връзка, бих искала да благодаря на моите ръководители, че имам възможността да превърна работата си в удоволствие и всеки ден да провокирам сама себе си с някоя и друга идея. Обичам, разбира се, и да пътувам. А най-добре почивам ( най-вече от самата себе си) сред природата, в планината. Огромно удоволствие е да се „катериш по камъните“, по възможно най-трудно достъпните пътеки към върха. Това е като среща със собствения Аз.


Петя Костадинова, снимка личен архив

Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме усмихнатите лица на хората след събитие, било то концерт, изложба или семинар. Най-силно ми въздействат любопитните детски очи. Понякога дори си мисля, чесъм объркала професията си, макар да обичам това, с което се занимавам. Но, наистина, няма по-вдъхновяващо от това да успееш да провокираш интереса на едно дете. Спомням си първата организирана работилничка в музея в Сандански. Три дни изписвахме великденски яйца. Повече от 500 деца се докоснаха до българските традиции и по-важното – превърнаха се в носители на същите тези традиции, ангажирайки така и своите родители. Седмици по-късно, вървейки по улицата, срещах познати детски лица, който ме спираха за прегръдка и с въпроса –„Кога отново ще направим работилничка?“. Е, нима има по-голямо вдъхновение от това?!


Защо в Сандански?

Вероятно, защото е моят роден град. Макар че докато бях ученичка винаги съм си мислила, че ще живея в чужбина, в Италия по-конкретно. Към това и се стараех. И поживях там – в Милано, във Флоренция, и на други места извън родината. Хората, културата, средата – всичко пасваше на моята вечно търсеща и съзерцаваща душа, която рядко иначе намираше съмишленици в родния град. Не бих казала, че е имало момент, в който да не харесвам града си, по-скоро се опитвах да избягам от неразбирането. Осъзнах обаче, че, бягайки, не бих могла да променя нещо и реших, че, натрупала опит, е време да се върна в Сандански. Усещах, че има какво да дам и ще го направя за моя град. Възможности за промяна има и тази промяна започва от всеки от нас. Защото градът сам по себе си е място, а хората са тези, които го изпълват със смисъл. Иначе Сандански е един прекрасен град – съчетание от история, която впечетлява и природа, която вдъхновява. Чувствам се добре тук, макар отново да срещам неразбиране. Но, може би, пораснах и думите „вече не раздават медали“ не ме обезсърчават да продължавам да влагам сърцето си в работата, защото предизвиканата усмивка дори и на едно лице е достатъчна награда.


Петя Костадинова, снимка личен архив

Как насочваш женската енергия в работата си?

Старая се да бъда организирана в неорганизирания хаос, който не рядко сама си създавам. Толкова идеи, мисли, емоции ме връхлитат постоянно. Но типично по женски – смятам, че за сега успявам да върша няколко неща едновременно. И, мисля, че се справям, защото влагам любов и съм отдадена на всичко, с което се захвана. А на това са способни само жените.


Как завършваш един ползотворен ден?

Организирам задачите за следващия ден. Не рядко между втората и третата вече съм заспала и затова на сутринта ги преподреждам.


Първото издание на ТЯ в Сандански е на 27 септември от 16:30 часа в Художествена галерия на Дома на културата - Сандански!


*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!