• SheinPlovdiv

Активните жени на Габрово: Запознай се с Маргарита Стоянова

На второто издание на ТЯ в Габрово ви срещаме с Маргарита Стоянова, журналист с дългогодишен опит и секретар на Народно читалище „Христо Ботев 2008” в село Гарван.


Маргарита Стоянова снимка: личен архив

Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си? Не я помня. Вероятно различна всеки ден. Каквото и да кажа ще е вярно, но няма да е сигурно. Със сигурност, обаче, започвам деня със сутрешния блок по телевизията, или по радиото. Ако не бързам, преглеждам сайтовете и постовете в социалните мрежи. Още ме е страх да не би да е станало нещо, а да не съм разбрала. Това вече няма значение, защото съм пенсионирана радиоводеща, но се интересувам от събитията и какво мислят хората за тях, как ги оценяват. По някои теми чета форумите и коментарите. Определено се вълнувам от случващото се в обществото и как то се отразява. Иначе сутрин храня три семейства: два декоративни заека, петел и кокошка, котарак и котка с трите й котета. Имам и дворно куче. Все пак живея на село. Докато върша това чакам дъщеря ми да се обади по телефона. Каквото и да си говорим, събуждам се с мисълта за детето... Слава Богу, нямам дертове, дето да ме карат да лягам и да ставам с тях.


С какво се занимаваш професионално? В този момент превръщам професията в хоби и хобито в професия. Бях последната водеща в местната радиоточка, с която е свързан почти целият ми живот. Когато преди 5 месеца напусках, сметнах, че от трудовия ми стаж над 40 години, 36 са в радио,от които 28 в „точката“. Стана така, че с мен си отиде и програмата по кабелното радио, което беше и единствената обществена медия в Габрово с много сериозна, бих казала завидна обществена роля и история. Така работата да знам какво се случва, за жалост, вече ми е хоби. А читалищната дейност, която до скоро ми беше допълнително занимание, сега е мой пръв ангажимент. Не намирам разлика между това, което съм правила преди, и сега. И пред микрофона, и в читалището, скромната ми мисия е да „будя“ хората. Дали ще им даваш информация и мнения, които ги провокират да мислят и да имат отношение, или ще им създаваш среда за общуване и изява, в крайна сметка би трябвало да води до едно – мислещи хора със самочувствие, в общност, която споделя общочовешки ценности. Звучи малко приповдигнато, но аз наистина го мисля и го вярвам. Възможно е да се самозаблуждавам. Не искам да си правя равносметка, защото подозирам, че няма да е оптимистична и няма да мога да продължа.

А в свободното си време? Винаги съм гледала на работното си време като на свободно и на свободното като време за работа. Важно е да се чувстваш свободен да си свършиш работата по най-добрия начин. Откакто не ходя на работа все имам нещо за вършене. Обикновено сама съм си го възложила. Сега събирам кандидати за екскурзия до Одрин и Троя. В дружеството на СБЖ – Габрово съм двигател на идеята да пътуваме по българските места извън страната. Опитваме се да стигнем някогашните граници на България и да се съпоставим с другите преди нас и до нас. С децата от Дръм състава на читалището в село Гарван също ще пътуваме до Родопите. Това им е наградата /включително парична/ за това, че влязоха в ритъм, въвлякоха родителите си, излязоха на сцена, научиха се да се слушат и да действат заедно, имат общи цели и начини да ги постигат, имат отговорности и удовлетворения. Постигнахме го за по-малко от година. Те вече са артисти. И първи помощници в ежеседмичните занимания, които организираме за деца „Моето шарено лято“. Изпълняваме проект „Творчество и знания за местно развитие и интеграция: „С празна крина хамбар не се пълни“ по Програма „Култура“ на Община Габрово. Събираме деца и техните родители и ги посрещаме за един ден на село, за да ги научим на някои традиционни знания, които да им донесат полза. Много, ама много съм съпричастна и към най-новото градско читалище „Будителите 2017“. От 5 години съм в Клуба на будителите и заедно започнахме Патиланския поход, Патиланския фестивал, Конкурса за събитие на годината в областта на културата, проекта „Съботни евъргрийни“ и др.

Маргарита Стоянова снимка: личен архив

Защо в Габрово? Тук е всичко, което ме прави Аз. Детството, семейството, училището, радиото. Познатите по улицата. Хората ме знаят и аз ги зная. Познават ме по гласа. Децата ми викат на улицата „Здравей, Бабо Цоцолано“. Да остана в Габрово не е била детската ми мечта. Градът се стопи пред очите ми. Наскоро гледам пътниците в градския автобус в пет и половина вечерта. Връстници, или по-големи от мен. Тук-там някой по-млад. Това е времето, когато всички се връщат от работа, в града, привлякъл най-много евросредства на глава от населението. Чия!? Институциите рисуват друга картина – ниска безработица, добра средна работна заплата. Като гледам моята, значи не съм от Габрово. И по-лошо: повечето ми познати също не са от тук. Съгражданите ми са гневни на циганите, на гъсто засетите теменужки, на старите автобуси. Все им е едно дали минават през кръгли или квадратни кръстовища с изгнилите си втора употреба коли. Аз лично се дразня от това, че градът е боядисан в цветовете на избелялото ЛГБТ-знаме. Ще ми се да има повече стил, вкус и характер. И повече политика, която устройва хората, а не да ги кара да търсят начини да се устройват другаде.. По-коректният въпрос към мен би бил „Защо на село“? За себе си съм направила извод, че хората на село живеят с по-добро самочувствие. Колкото и да нямаш, все ще набереш коприва за каша, а комшийката ще ти даде едно яйчице за разкош. В панелните квартали на Габрово живеят хора, изтръгнати от корените си, дошли да търсят поминък във фабриките и понесли всички негативи на социализма и демокрацията. Виждам с какво са облечени и обути, знам, че студуват през зимата, защото пенсиите им не стигат за парно, а комини нямат. Ако си позволят да идат за мляко и хляб в супера, гледат да е през ден, че да не се изкушават да харчат за друго. Такива хора са смачкани хора, а точно това не искам аз. Нито в Габрово, нито другаде.

Като дългогодишен журналист, какви са днешните предизвикателствата пред професията според теб?

Пред мен – не, но пред професията стои много сериозен проблем. Сериозно дискредитирана пред обществото, у нас журналистиката според мен се гърчи в условията на открита цензура и автоцензура, институционален и финансов рекет. Тича подир всеки труп. Когато пък заговори за проблемите на живите хора всички знаят, че нищо няма да се промени. Не знаеш, когато ти говори, дали ти казва истината, или не.

Навремето казваха „Вестниците лъжат“, радиото казва истината“ . Затова обичам радиото. По микрофона веднага те разпознават дали си искрен, дали говориш на слушателите, или се „представляваш“... Ето защо има хора с много добра дикция и глас, които са безпогрешни, но аудиторията не ги харесва. Липсва им радиофоничност, сиреч сърце.

В демократичните общества медиите съществуват, не за да съобщават какво е изръсил министър-председателят за пореден път и с какво е облечена Десислава Радева. Те са инструмент, чрез който гражданите упражняват обществен контрол върху институциите. Или поне би трябвало. Имаше един случай наскоро, който много ме възмути. Представителка на социалните служби се изправи пред камерите и излъга. По-късно това стана ясно. Не чух да се е извинила, поправила, или някой да й е потърсил сметка. Няма да се учудя, ако шефовете й са я похвалили. Чиновничеството, особено високобюджетното /както го нарече Б.Б./ няма усещането, че служи на данъкоплатците, то знае, че слугува на началниците си. Пише – брише и се крие зад P.R. отделите, чиито измислени новини медиите услужливо тиражират.

Предизвикателството днес не е само пред личността на журналиста. То идва от това, че цялата медийната среда е замърсена. Никой не говори за истина, обективност, коректност и морал. Те са изритани са от темите, от съдържанието, от редакциите дори. Състоянието на медиите е политически въпрос. Силно се съмнявам, че нашата политическа система ще промени нещата към по-добро...


Маргарита Стоянова снимка: личен архив

Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш?

От мен се очаква да разкажа за Селския мол. Той е общо, вече 5-годишно дело на журналистка, художничка и драматичен актьор. Много прилича на други подобни инициативи, но има бранд и то много готин. Кръстихме го случайно в едно предаване по радиото и след първото инфо в мрежите имахме над 40 публикации и три национални телевизии дойдоха да снимат. Освен име, има сериозен заряд, кауза и форма, която позволява лесна реализация. Почти всички читалища от Габрово са участвали, някои без да пропускат издание /не сме ги броили, но са над 50/.

При мен съпричастността към тази кауза започна с поредица проекти на читалище „Хр.Ботев 2008“ с. Гарван за възстановяване на стари местни овощни сортове, кирпичено сушило за сини сливи, неформално образование в традиционни дейности. Силвия Неделчева ме покани да напиша предложение за включване на пестила в Световната съкровищница на вкусовете на Slow Food и заедно го занесохме в Торино. Съхраняването на уникалните местни традиции, практики, видове, сортове и вкусове е кауза и на Селския мол. Другото е създаването на подкрепяща среда за развитие на дребното занаятчийско производство, биофермерството, семейното стопанство и бизнес, устойчивото земеделие, съживяването на малките населени места в унисон с природата и местните дадености. Да, постигаме малко, но виждате, че е модерно. В това виждам шанс за селата ни, за пустеещи земи, здравето ни и самочувствието на хора, които държат в ръцете си своя живот.

Актуалната драма със свинското тези дни само потвърждава тезата, че дребното фермерство е по-удачно от индустриалното производство на храни въобще – по-хуманно и природосъобразно е, загубите могат да бъдат по-малки и локални, работещите в сектора на са наемници, а господари на своя труд...

Е, по-лесно е да мяташ папки по цял ден, вместо да газиш в тор. Затова българинът съветва децата си „Учи, мама, да не работиш“. Ама не може за всички.

Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?

Мразя подлизурковците, използвачите, нищоправещите, хората, които се имат за повече от другите и смятат, че всичко им е позволено. И политиците, особено тези, които са на власт. Щом спечелят изборите и настръхвам. Една приятелка казваше за майка си, че като ги слушала по телевизора им викала „Болест да те изяде“. И аз така. Без да се притеснявам. Побеснявам като виждам, че хората събират пари за болни деца, а държавата не може да се справи с основен проблем като справедливостта.

Склонна съм да прощавам всичко и на всекиго, достатъчно е да знам причините, но всяко нещо си има мярка, норма на допустимост. Иначе съм туткава, правя едно, почвам друго, гръмогласна съм, малко си падам скандалджийка. Нямам мярка на устата си. Това женска енергия ли е? Мисля, обаче, че изостреното ми чувство за справедливост е добра екстра към „благия ми характер и трудолюбие“ в случаите, когато съм някакъв шеф. Тогава, хората, с които работя усещат, че мога да сгреша, но и в лошото, и в доброто ще е както за тях, така и за мене.


Как завършваш един ползотворен ден?

Обикновено както го започвам. Много съм доволна обикновено след Селските молове, след Патилански поход, след събитията по проекта с децата и родителите това лято,които се получават. Има ли нещо, което радва хората, то се усеща. Ползата от всеки ползотворен ден е, че го имало и е станало нещо хубаво.


ТЯ в Габрово е на 7 август от 18:30 в Кафе Библиотеката на ул. Хаджи Димитър 4.


*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!