ТЯ във Велико Търново представя активните жени на Велико Търново и дава възможност на момичета, и жени с различни истории, и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали.
На декемврийското издание на ТЯ във Велико Търново ви срещаме с Надежда Максимова, писател и изследовател. След като завършва висшето си образование, Надежда решава да пътува. В началото учи и работи в център за бежанци в Норвегия. Следват шест години пътуване и обиколки из други страни, след което Надежда решава да се върне в България, за да работи за “най-близката ѝ, Природата”. След десет години природозащитна дейност в България, днес Надежда живее в Централен Балкан и се занимава с изучаване, и практични експерименти с алелопатия, билколечение, и с древни методи за отглеждане на стопанство. Преди два месеца публикува и първата си книга по тази тема, „Девет цикъла сезони - за градината, билките, животните ...и всичко останало“.
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
Всяко утро е различно – това е част от богатството на живота, нали? :) Но тези дни,
може би заради наближаването на зимата, кучетата ми придобиха навика да вият при залез и изгрев слънце. Така ,че напоследък мислите ми варират в: „Уау, задобряват!“ или „О, какъв възторжен вой изви Ру“ или „ Баритона на Бьорн е впечатляващ днес“, или „А не, вали, искам да спя още!“
Как започна всичко и как стигна дотук?
А сега! С раждането ми... и ден след ден?
Живота не е като филм или художествено произведение с начало, кулминация и
завършек. Той се случва ден след ден и е пълен с неизброими малки магии,
кулминации, финали и чудеса. И аз гледам да ги изживея пълноценно, така че
предполагам, така се стигна дотук...
Какъв пример искаш да дадеш на хората около себе си?
Хората виждат и възприемат каквото на тях им изнася или им е нужно в момента. Така че хич не се стремя да давам примери. Примерите работят само с децата и то до
време. Но за мен е важно да се стремя да съм най-добрата версия на себе си и да
търся енергията за това. Да съм отворена, да научавам нови неща и гъвкава в
търсенето им. То, непотърсения пример е въздух под налягане... малко като моята история с найлоновите торбички. От години ползвам пазарски торби за многократна употреба. В малкия град всички продавачи и доста от редовните им клиенти ме знаят. Радват ми се, потупват ме по рамото и обсъждат с мен ужасното замърсяване с пластмаса на океани и на гори. Ама не прекратяват личната си консумация. Колкото и положителни стимули да дадеш (колкото и платнени торбички да раздадеш) човек ако не е узрял или заставен, не променя навиците си. Така че, не ми пука за примери. Чистя боклуци, залесявам и не ползвам найлон, защото е моя отговорност! Като мислещ и информиран човек за мен би било срам да продължа да взимам пластмаса за еднократно употреба или да подминавам нейното разложение в гората! Другите са отговорни пред тяхната си съвест... ако не... за това са измислени законите на обществото-да служат като външен морал.
Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?
Динамиката на живота в планината е толкова различна от обичайния живот в града, че ми е трудно да синтезирам за незапознатите всички чудеса, с които ме засипва
живота. Всеки ден научавам по нещо ново или се срещам с магични проявления на
природата, или се справям с предизвикателства, за които дори и не ми е хрумнало (от смяна на водопроводна и ел-инсталации до лекуване на диви животинки и изоставени кърмачета или разкриване тайните на ново растение).
Как прекарваш свободното си време?
Хубавото на това да живееш като мен, е че всеки миг ти е свободно време и всеки миг е затрупан със задачи. Просто не усещаш работата като работа. Редувам рисуване, танци, йога, разходки и четене на книжки с работа в градината, грижи за животните и къщата, писане на книги и статии, и пътувания - но следвам естествения ритъм на всичко, и накрая усещането е за абсолютна свобода на ежедневието и живота.
Какво те вдъхновява?
Всичко което ме заобикаля! Дори нещата, които ме гневят могат да действат
вдъхновяващо. Стремя се да живея живот, който да не потиска или изолира
вдъхновението и свободния избор. Природата и всички нейни елементи са изначалното вдъхновение на всичко - естествено.
Защо в Трявна?
Е, то не точно Трявна, по-скоро тукашния Балкан. Но градчето е едно от най-
симпатичните и чистички места за живот. Но преди двайсетина години, докато живеех още в София и си търсихме дом ми се искаше мястото хем да е централно, хем да е максимално изолирано и сред непокътната природа. Тревненския район си е баш така.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Уважавам и много слушам интуицията си. Гледам да съм нежна и да обгрижвам
елементите от природата, които ме заобикалят, а не да се боря с тях или да търся да ги доминирам. Като цяло се научих да не приемам случките от живота като
предизвикателство, а по-скоро като урок и дар.
Какво виждаш зад себе си?
Материал за още 3-4 книги :)
Какво искаш да виждаш повече в бъдеще?
Иска ми се човечеството да успее да еволюира до степен на уважение и възхищение
към всички елементи на природата, нагласа която ще ни позволи да оцелеем като
вид. Това е много „во, кратце“ . Но имаме много работа и възможности пред нас, а
много кратко време и много погрешни пътища, по които може да поемем. Приемам, че
част от моята задача е, не само да живея чисто и така като смятам за правилно, но и да предоставя това познание, и вдъхновение, и на другите около мен. Като начало в
бъдеще искам да виждам по малко консумация и унищожение причинени от моя вид!
Третото издание на ТЯ във Велико Търново ще се проведе на 3-ти декември от 19:00 часа в ТАМ
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!